Ален Боске
Афоризми

Времето ми минава в това да разбера времето.

* * *

До седемдесет години казвах: „Изкуството — за да се отдалечи смъртта“. Сега казвам: „Смъртта — за да не пострада изкуството“.

* * *

Няма друг изход: или да вярваш, или да твориш.

* * *

Истината не е изкуство. Изкуството е истина.

* * *

Един практичен съвет към хората: вместо да разбирате, възхищавайте се.

* * *

Не обичам много истините, обичам техните варианти.

* * *

— Къде мислиш, че отиваш, поете?

— В теб.

* * *

Афоризмът няма нужда от герой, от психология, от лиризъм. Той има нужда само от автор.

* * *

Излязох от кожата си. После си купих друга, после трета. Нито една не ми подхождаше. Никога няма да си бъда по мой вкус.

* * *

Попитаха ме в едно радиопредаване кой поет бих желал да бъда. Не можех да отвърна: „До двадесет и пет — Рембо; после — Песоа“.

* * *

Старостта: започнах борба с времето, с кръвта.

* * *

След като океанът се размърда, детето каза:

— На колко години е той?

— Голям е.

— Жалко, исках да си поиграем.

* * *

Понякога ми се ще да кажа на моята жена: „Ти си по-искрената част от мене“.

* * *

— Говориш ли си понякога сам?

— Рядко. Не мога без преводач.

* * *

Ще направя речник от несъществуващи думи.

* * *

Хванах една птица-лира в полет. Хранех я, закрилях я, посвещавах й стихове. Тя ме обиди:

— Мръсник! Бях поела към рая.

* * *

След половин век добра и предана служба аз, безукорният гражданин, бих желал Републиката да ми разреши да си избера мястото и датата на раждането.

* * *

Някои се разпознават в моите книги. Аз — не.

* * *

Аз съм на възрастта на моето въображение.

* * *

Ще ми позволите ли да се оженя за вашите хубави и корави гърди преди сватбата?

— Това си е тяхна работа. Виждате, че не са малки.

* * *

На чистото изкуство му е нужна противоотрова. Вийон избиваше пътниците, Бодлер обираше майка си, Рембо си купи негър, Клодел потискаше сестра си, Моцарт си показа задника пред краля. Божествени мръсници!

* * *

Бъдете свободни: станете роби на моите стихове.

* * *

— Мога ли да ползвам вашия Венерин хълм?

— Така не се говори, в такива случаи се действа.

* * *

— Толкова сте хубава, очите ви са морски бездни, кожата ви е орхидея, пеете като говорите, ръцете ви са топли като слънце.

* * *

— Поезията не е достатъчна, трябва и да ме заръфате.

* * *

— За какво служат думите?

— За да поправят това, което е идеално.

* * *

Разумът е пречка за изкуството, защото само разумът може да възхвалява.

* * *

— Да се пъхаме в леглото, госпожо.

— При едно условие: да си затворите очите.

— Защо?

— За да си въобразяваме, че сме в ковчег.

* * *

Колкото повече знаеш, толкова по-малко твориш.

* * *

Гълъб, който снася по едно яйце, става сокол.

* * *

Перушината ме издава, че съм стар, но перото — че съм млад.

* * *

Поетът е апостол на „може би“.

* * *

Изкуството е изящна несправедливост.