Ален Боске
Дърво

От зебра си по-гъвкаво; нагоре

по-плавно от екватор скачаш ти.

Гръбначен стълб е твоето подкорие

и то с концерт от птици весели цвърти.

Ще известя аз всичките поети:

да не докосват твойте плодове;

в тях дремят огнени комети,

в тях океанът търси нови брегове.

По-леко си дори от тропика.

От риба си по-мъдро ти.

Във всеки лист изящна строфика —

за мойте песни пазена — трепти.

Но щом дадат ти думата, то сякаш

пред теб изпречва се стена.

И биеш с клони, на възбог посягаш:

бичуваш ти самата висина.