Клод Роа
Нощта

Дошла е тя от по-далече от нощта

със стъпки на ветрец на вълк и лъх на мента

тя крадла на дъха на мрачните неща

девица с къдрици от пяната на бента

 

Разсъмне ли нощта тъкачка на шансони

като медуза и звезда и спи и бди

преплела пак нозе с вретената-сезони

тя бди над отдиха на мътните звезди

 

И милва тя с ръка съзвездията гъсти

самотни светове от пясък разпилян

и прах от глината по божиите пръсти

пламтящи семена в божествената длан

 

От по-далече от нощта и на крака

със стъпки на ветрец капан и вълча лапа

пастирка без стада и Рут без клас в ръка

върви тя по снега със златни устни сляпа