Ален Борн
Ужасен ден

Ужасен ден.

Водата от кръвта да е по-ценна.

 

Край пътищата жътвите крещят

и вдигната прах крои и трупа свойте ослепителни наметки,

 

разлата плът

и след колите макове по пътя.

 

Изхвръкналото слънце

изсмуква от гераните водата

и ручеите се топят сред вцепенените тръстики.

Желанието вече е изчезнало отдавна,

от пот обляно,

кръвта е все по-гъста

и влива в черните сърца

надеждата си — лумнала искра.