Жорж-Еманюел Клансие
Кой говори

Кой говори?

Глас, дошъл от детството, кое ли детство

(сякаш изоставена градина сред чернеещо се голо

сечище, където ничий крак не стъпва вече).

Чий е този разговор, където смесват се забравата, лъжата

и безумните слова, от скръб обзети, шансът

и самото съжаление?

 

И къде започва всичко тук, което е било, къде завършва

другото, което няма никога да бъде?

Истината, може би, самата истина все пак

бегла мълния, понякога,

обещание или предизвикателство.

Кой говореше? Кой слуша?

Шествие от спомени, измислици за бъдещето,

Тишина или безкрайно куха, или мрачно тежка

и преди, и днес си сменя цветовете.

 

Кръв, слова и време:

тайна

близка и измамна, и свещена.