Пол Елюар
Смелост

Париж студува Париж гладува

Париж отдавна кестени по улиците не яде

Париж одрипавял е като старец

Париж в задушното метро заспива прав

и мъдростта и лудостта

на клетия Париж

са огъня и въздуха сияен

и хубостта и добротата

на изнурените работници

недей за помощ да зовеш Париж

ти жив си и животът ти неповторим е

и там зад твойта голота

зад мършавото ти лице и бледнината

аз най-човешките черти съзирам

Париж прекрасен град

по-остър от игла по-гъвкав от рапира

наивник и мъдрец

неправдата не можеш да търпиш

за теб това е най-голямото безчинство

ти сам ще се освободиш Париж

Париж трептящ като звезда

като надеждата безсмъртен

ти сам ще се изтръгнеш от калта и от умората

недейте се отчайва братя

макар без каски на главата

макар и боси голи изнурени

лъчи припламват вече в наште вени

отново светлината в нас се връща

да най-достойните от нас за нас умряха

и ето влива се кръвта им в нашите сърца

и пак е утро утро е отново над Париж

часът на буйното цъфтене

в запролетените простори

топи се силата на глупостта

и тези роби враговете ни

ако разбират

ако способни са да разберат

ще си отидат.