Димитър Подвързачов
Американска басня

На тридесет и седмия етаж

сър Браун чака хубавата Елли

и цял гори от нетърпение!

Зер те са женени от три недели —

на брачния живот най-сладък стаж,

и трескаво опиянение…

Най-сетне, бърз кат всички млади хора,

напусна Браун своята кантора

и слезна долу с асансьора.

 

Залутан там наблизо във тълпата,

сър Браун гледа: Елли иде

и бърза, и дори подскача!

Но докато я доближи, та да го види,

тя неусетно хлътна във вратата

и се качи в небостъргача.

 

Сър Браун от вълнение трепери, —

изтича, празен асансьор намери

и се качи в кантората завчас.

— Сега бе тука госпожата

и питаше за вас —

доложи му слугата.

 

В туй време Елли долу слезна,

но там узна, че Браун пак бил горе!

Той ще ме чака там — тя проговори

и в своя асансьор пак влезна.

 

Но след минута Браун пак се свлече:

— Не е ли тук жена ми? — бързо рече.

— Току-що бе, но се качи за вас.

— Тогава тук ще я почакам аз.

 

А Елли горе, след такваз неслука,

реши: — Ще го почакам, докат дойде тука!

 

Минава време, Браун с ум се бори,

докат разбра, че тя го чака горе.

Ала дор сложи в асансьора крак —

и Елли положително схвана,

че той във вестибюла е останал —

и тя се спусна долу пак.

 

— Не е ли тук жена ми? — Тя отиде,

дали не сте вий долу пак да види.

— Тогаз и аз ще сляза долу сам

и вярвам, че ще я намеря там!

 

— Мъж ми не е ли тука? — Отекчи се

и горе да ви търси сам качи се.

— За мене нищо друго не остава,

освен да се кача след него пак тогава…

 

Така до тридесет и седмия етаж

нагоре и надолу те летят

и пак не губят никога кураж…

Дали ще се догонят някой път?