Иван Вазов
Пианото звучеше

Пианото звучеше страстно

под твойте пръсти. Упоен,

до теб ослушвах се безгласно,

в море от звуци потопен.

 

Не бе то музика — химн беше

на лучезарната любов,

копнеж неземен там звучеше,

то беше стон, то беше зов

 

на тайни трепети сърдечни,

на жажди, сънища, мечти…

В лазурно области далечни

унасяше духа ми ти.