Лайл Д. Гън
Ако Слънцето стане зелено

На 4 декември същата година хората забелязаха първия признак на промяната. Слънцето се оцвети в зелено!

Малцина се учудиха от този факт, но повечето хора продължиха забързано с ежедневните си дела.

Но следващия ден гледката стана още по-внушителна. Около голямото слънчево кълбо, подобно на змийско око, примигвайки се затваряше тънка зелена мембрана. През нея много слабо се процеждаше обичайната жълта светлина, но с напредването на седмицата тя изчезна. Слънцето представляваше плътен зелен диск, подобно на космически портал, гледащ към някое далечно кътче от космоса, където природата се беше развихрила!

В кошмарното сияние, заело мястото на обичайната дневна светлина, тревогата на хората нарастваше. От големите обсерватории не идваха никакви вести. Това мълчание предизвика паника. Религиозни фанатици обявиха, че е настъпил Денят на Страшния съд!

В същото време едно друго явление остана почти незабелязано. Що се отнася до времето хората очакват неочакваното. Но светът постепенно се затопляше.

Коледните партита се провеждаха на открито върху зелени тревни площи. Дърветата пускаха нови листа, а цветята разцъфнаха като през втора пролет. А на Нова година от крайбрежната алея в Атлантик Сити беше забелязан айсберг!

Обществото повече не можеше да бъде държано в неведение. Полярните ледени шапки се топяха!

Когато океаните започнаха да се покачват, бяха издадени спешни заповеди за евакуация на всички крайбрежни градове. Но задачата да се придвижат милиони хора към вътрешността на страната доведе до криза в транспорта. Появи се недостиг на храна — и към десетките хиляди загинали от глад се прибавиха и онези, хванати в капан, когато първите огромни приливни вълни се спуснаха към каньоните на Манхатън!

На високите плата над новопоявилото се Вътрешно море най-сетне бе намерено убежище под зеленото слънце. И там се чу последната несигурна дума на науката — цветът на слънцето е резултат от повишеното отделяне на топлина и вероятно е на път да достигне точката на „синята топлина“ на звезди като Ригел^[1] с температура 16000 K^[2]!

Никой никога не е знаел какво поддържа огромната маса на Слънцето от шест милиарда трилиона тона в неговия фин термодинамичен баланс между противоположните сили на гравитацията и радиационното налягане. И сега никой не можеше да каже къде ще бъде намерен нов баланс.

Но изявлението на учените не беше необходимо, за да се докаже, че слънцето става все по-горещо! Платата се превръщаха в димящи джунгли!

По някакъв начин цивилизованият човек успя да оцелее при това първо връщане обратно към примитивните условия, да се пребори със зверовете, които дебнеха във всяка горичка от гигантски папрати и със змиите, които безшумно се спускаха от надвисналите клони. Но температурата продължаваше да се покачва, докато повърхността на земята се превърна в истинска пещ! Никой човек не можеше да диша този изпепеляващ въздух и да остане жив!

Тогава хората се скриха под земята и за известно време бяха в безопасност в пещери под планините. Там, в тъмнината, раждаха децата си, опитвайки се да запазят последните остатъци от човечност.

Но слънцето продължаваше да грее все по-силно.

Сега, то видимо се разширяваше, превръщайки се в чудовищно безформено синьо-зелено петно. Лицето на земята стана безплодно и почерняло.

И тогава самата суша започна да се разпада.

Елементите, които я изграждаха, започнаха да се топят и сливат! Отвориха се огромни пукнатини и разтопен метал се изля върху човека в последното му убежище!

Животът беше унищожен…

Остана още малко за разказване. От космическите кораби, в които шепа щастливци бяха успели да избягат далеч отвъд орбитата на Юпитер, се виждаше краят, когато Земята се превърна в светеща, нажежена топка, обикаляща около зелено слънце.