Иван Вазов
Той

Дете бях и вярвах във бога,

и знаях, че той е в небето;

осанка той имаше строга,

каквато я виждах с тревога

на нашия храм на кубето.

 

И знаях, че той като нази

от плът е и слуша, и вижда,

и „дядо“ му казвах тогази —

че люби, гърми, ненавижда

от своя престол от елмази.

 

Днес стар съм и пак вярвам в бога.

Но веч му не зная лицето,

ни де му е трона, чертога:

той дух е, разлян в ширинето,

в душата, в света, в битието.