Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)
Набиране
Мартин Митов, Таня Николова
Източник
Словото

Аз пак го виждам във душа си,

опрян до Стара планина,

кат някой старец беловласи

впил мисли в прежни времена.

 

Чердаци глухи и високи,

мълчи тревясалия двор,

стърчи в небето тъмний бор,

разперил клонове широки.

 

Немеят хладните келий,

де старците за отдих седат,

и древний храм, в кой ред светий

с избодени очи те гледат.

Край
Читателите на „Манастирът“ са прочели и: