Иван Вазов
Привет!

Омайница светла и мила

на мойта душа и полет,

природо, що даваше сила

и здраве на младий поет —

                                        привет!

 

Вий, родни поля и долини,

гори, висини — дивен свет

на мойте мечти, вий, светини

чаровни за младий поет —

                                        привет!

 

Остана ли връх недостигнат

от мойте крила — неначет?

Кой колос, от бога издигнат,

нема гост безумний поет?

                                        Привет!

 

Отдавна ваш гост съм веч рядко

под тежкий на времето гнет,

но с мисъл прегръщам ви сладко,

прегръща ви старий поет —

                                        привет!