Иван Вазов
Бардът

Певец със песен гръмогласна

прославяше юнаци, битки.

Прие венец — награда красна, —

обсипан бе с цветя и китки,

 

запя на лира песен мека

за тайни блянове, копнежи —

за вечното у человека, —

но никой туй не забележи.

 

И той въздъхна: „О, песнички,

без ек останахте!… Не жалея:

до днеска громко пях за всички,

сега за себе само пея!“