Иван Вазов
Мечтание

Сред бурите, които тряскат,

сред мълнийте, които бляскат,

съзира моят тъжен взор

        друг, ясен кръгозор.

 

Пред силите, които гаснат,

пред гробите, които раснат,

съглежда моят жаден ум

        с цветя насеян друм.

 

Аз виждам светлите чертози

на бъдещето… рози, рози!

На мир, на правда, на светлик

        Великдена велик.

 

Ще стигнем ли до там, не зная;

но сладко ми е да мечтая,

да тичам мислено на лов

        за слънце и любов.