Мира Балдаранова
Трептение

Космическа вибрация сме. Трептиш с духа си, сетивата ми изпълнени с Живот са. Съзнание и свръхсъзнание по вертикал между небето и земята съм. Космическо сияние, което свети с мека, бяла светлина си. Сънувам те. Очите си отварям, пак те сещам. В мен топлина си вечна. Светлина на мисълта ми. Обдъхваш ме с трептения. Настройвам се на честотата ти завинаги и хармонирам пълно с всички сетива. Вселена си. Позната и обичана, и необятна, възжелана за познаване. Познание си. Изворът на Мъдростта, за мен избликнал в необята й. И гений, и светия — двама спътници за вечността сме. Духът си ти, а аз душата. Умът божествен си, сърце съм на земята. Трептим с любовния заряд в ядрото на вселената ни и разширяваме я до безкрай с трептения. Сега сме Единица, сама по себе си съставена от двойка единици, слети в свободата си. Растем, изпълваме Единството си, заедно и поотделно.