Мира Балдаранова
Сцена

Събрахме всички мигове на щастие и на децата ги дарихме с паметта на времето, и на безвремието. Оставихме ги там разцъфнали сред ягодовите поля на миналото, но в тях живеем ние, целите, многоизмерни, съвършени. Така те пазя в себе си завинаги. Мигът е вечност, миговете — броеница от безвремие. Сега сме ние, тук и вечно. Оставаме в мига, отлитаме в безвремие.

С теб изградихме свят на книгите. Основата му е стабилна, здрава. Децата ни застанаха след нас, родителите ни редиха стълба към небето. Децата ни са Иноваторите, ти си Геният, родил Пчелата майка. И всички сме въздушен мост между небето и земята. Люлеем се в безвремие. Живеем в сън безкраен…

Будни сме.