Мира Балдаранова
Слънчоглед

Да гледаш слънцето, да не отделяш своето лице от него. Душата ти да бъде зов за Светлина и порив за Любов. Умът ти да е пчелна пита, преливаща от сладък мед. Да храниш с него своите деца и да не бързаш пак да я напълниш. Божественият мед се сбира бавно, без усилие и с мъдрост. Трудът за него е Любов и Красота за сътворяване по пътя. Трудът е смисълът на твоя земен път, и на небесния.

Да зрееш и да натежаваш неусетно, с радост. Да вярваш, че летиш и да живееш. И щом от изобилие челото си сведеш, да те откъсне Бог. Да станеш Вечност.