Мира Балдаранова
Семена

Едно дете роди се, тази сутрин шушулката на семенцето си разтвори с длани като пъпка. И с цветовете си изля се в мъничка дъга. И тихо засия. Сега е срамежливо още, танцува в мека светлина. Погалих го с душата си и то се стопли. Раздипли малките си листенца и сърчицето му запя. Ангелски му бе гласецът. Поникваха му ангелски крила. В нежнорозово, под златните ръце на слънцето пробудено, то беше полет на духа. Красиво малко птиче в утрото към изгрева свободно полетя. Трептеше лекичко, крилете са му силни, колкото е нужно за полети на мисълта. Сърцето му е чисто, а мечтите бели. Да му помогнем да ги оцвети в любимите си цветове, мой мили.