Мира Балдаранова
Любов

Бъди божествената мисъл с мен, ми казваш. Политам в синева. Криле не сещам, полетът е на духа. И Любовта е топлина отвътре, в която се отпускам. Като невидим светъл лъч ме пази. С теб вдишвам и издишвам, сънувам свободата на децата ни и с песен я рисувам. Сега съм тишина, узряла в ноти. Говоря ти със сетива и чуваш ме. На всичките нива те има, в най-изящните проекции на мисълта, които можем да родим. Сега съм себе си, харесвам се и пожелавам да раста под твоето небе. Не спират песните ти. Красив си, казвам ти. Трептя като роса и сменям цветовете си на воля. С Любов те храня. Все по-мъдър и голям си. Раста до теб и съзерцавам полета ти. И в него вливам се с красива мисъл. Въздушният поток ме слива с теб. Живея те. Сега си нематерия. Космичен зов от тишина си. Пазиш ме свободна.