Мира Балдаранова
Есен

Като утроби натежали са от плодове короните им. Уханието на нектар и мед вълнува въздуха. А сетивата им са есенни, жадували тъй дълго плодородие. Отпиват бавно, с тихи глътки, светлеят устните по кадифените поли на стволове. Душата им се чисти в благодат. Листата им се къпят в изобилие от цветове. Протягат клони в благодарствена молитва пръстите си към мекото златисто слънце. Златеят върховете им, преливат в есенна дъга за първи път. Косите им са цветни облаци, разлели слънцето сред синева.

Есен е. След нея вечно лято иде.