Мира Балдаранова
Лято

Напъпили от плод, притихнали в покой под слънцето, дърветата ухаят на любов и се обичат. Протягат корени към синьото небе, лазурно е като кристалночисто езеро. Потапят жилчици и пият бавно, жадно и неутолимо божествена вода. Красиви са, когато се обичат. Красиви са сред тишина. Листата им съзряват меко под южните лъчи на слънцето. Попиват с устица нюансите на светлината му и се обличат в музика. А после лекичко танцуват под тихия ветрец на светлата привечер. Обичат се. Красиви са, потънали са в съзерцанието на Любов. Потрепват лекичко и сънища сънуват в бели нощи.