Мира Балдаранова
Делфин

Целуна ме делфин в съня. Показа ми как да прелитам над прибоя. Да не усещам тежките вълни, шума на дишаща вода около мене. Целуна ме делфин. И свободата си ми завеща. Олекна въздухът и разшири се тишината. Затопли се пространството около мен. Сега съм у Дома. Родих се в теб и в теб живея. Частица от душата ти съм. Пея. Дете съм и жена. И овладявам с разум сетивата си. Събирам слънчева енергия. И любя с нея. Копнея да съм тиха и в мига вглъбена. Отворена за светлата енергия с божествените сетива. И защитена от материята, от допира на видимия свят. Да бъда ангел и да не докосвам. Да съм вълшебна. И да съм невидима. Да пазя нашите деца с Любов.

Докато сънувах, излетях. Перата ми са бежови. Опашката ми е в сребро. Крилата ми са силни. А гръдта — копринена.

В небето на очите ти ще полетя. С духа си прегърни ме.