Мира Балдаранова
Песен

Любовта ти е песен — й казваше той. И извайваше с нея вселена. Оживяваха в миг милиони слънца и изпълваха с нея сърцето й. Затрептяваха в такт милиарди звезди и любовно ухание излъчваха в космоса. Между тях възсияваше тиха звезда и ги канеше пак у дома им. Тя танцуваше в своя небесен любим по космични спирали безвремие, нощем тихо с душата политаше, денем с мислите светли. Композираха заедно песен за словото. На буквите уханието вдишваха и го издишваха по ноти. И всяка буква им разказваше история, от древни времена написана. Контурите й нежно затрептяваха, разливаха се в акварелни цветове. Превръщаше се в образ и в картина от оживели светове. Небесни петолиния се виеха в космическите ширини. И музиката на звездите сливаха с любовната им песен.

Изписваха внимателно по ноти чертиците на йероглифите. И символите се разкриваха невидимо във форми. Космическа енергия струеше силно като светлина от знаците. Пулсираше със звуковата честота и по клавишите на сетивата свиреше. Душата пееше любовна песен, духът им композираше.

Космическият диригент ги водеше. Задаваше им ритъм и мелодика, октава. Изпращаше им нежна муза да ги вдъхновява. И те работеха, вглъбени до безкрайност в себе си, уединили сетива в безвремие и слели се с душите си в Духа космически. С любов познания им пращаха небесните предци. Разкриваха им тайни и послания, събирани от векове. Уменията им нарастваха и знанията в музика изливаха. Записваха ги в слово с мисълта и буквите. И дарбата им се разкриваше свенливо.

Любовната им песен сътворяваше вселена.