Мира Балдаранова
Възвишение

Полетът върху крилете на сетивата е извисяване към нови светове. Полет в небеса, забулени от финия воал на светлината, през който прозира истина за синева. Вливаме се в духа на вселената и с пеперудени крила отпиваме капчици любовна енергия, освободена от духа на праотците ни с послания до нас. Разтваряме я в сетивата, съзерцаваме красотата на образите. Фокусираме се върху детайли, разчитаме кодове, изливаме посланието в мисъл, символ или знак. С Любов и Светлина го претворяваме в нови форми, в които кодираме свое послание и, с лекотата на издишването, го освобождаваме да добие живот в измерение, очертано от пространство и време. Духът ни полита свободен да зачева нови любовни писма в безграничния космос на Любовта.

Когато се възвисяваме, плавно прелитаме през паралел на хармонично единение на измеренията. Те се сплитат едно в друго като етерни реки, разлели водите си в един въздушен поток. Вълнят една към друга, преливат с нюансите на светлината си, вихрят се нежно в спиралите на новородените вселени. Бавно привикваме с деликатната мекота на любовната енергия, с ефирността на образи, изплували из безтегловността, с дантелени контури и изящен детайл, в които е кодирано посланието. Те се изпълват с живот, рисуват словото, разказват историята в миг от вечността. Оставят ни да вдъхнем словото със сетивата си и се отливат меко в тишината. А мисълта започва да твори с детайлите, рисува вариации, претегля ги с космическия разум, докато открие вярната. Една-единствена е тя. И я разлиства като цвете, като родословна форма в новото послание.

Когато сътворяваме, в едно творят и мъжкото, и женското начало. И мъжкото полага разума, а женското пък плодородие любовно. Така се ражда красотата. Танцува женското начало, красиво вие се в любовен танц, а мъжкото го овладява, превръща изобилието му в изящна простота. И ражда се Божественият танц. Така в Едно създават Вечност.

Танцува цялата вселена, космосът и хармонират се в единен ритъм. Пулсът на сърцето.