Иван Вазов
Лик

Всегда, навред — самотник вечен —

от самотата съм бегал,

у нази, и в предел далечен,

духовен сън не съм познал.

 

Пустинник същ — не бях в пустиня:

аз сѐ носил съм някой лик

в душата — някоя светиня:

луча в нощта, в мраза — топлик.

 

Блаженство ли или страданья

тоз властен лик ми е носил,

възторзи ли или терзанья —

еднакво скъп е мене бил.

 

Че на живота смисъл давал,

сърце пазил от плесента

и никога не ме лишавал

от трепети и красота.