Иван Вазов
Енигма

Ту празничен пир, ту голгота,

долина на плач или песен,

аз често се питам унесен:

какво е туй нещо живота?

 

Попитах служителя божий,

— Живота? Към вечния друм е! —

Безверник обади се тоже:

— Живота? Един празен шум е!

 

Отшелника питах — той рече:

— Живота? Вертеп е на злоба. —

— А грухналий старец отсече:

— Предверие само на гроба.

 

Обърнах се аз към мъдреца,

на всичко постигнал конеца.

— Животът — каза той в смущенье —

загадка е страшна за мене.

 

— Любов е! — извика младежът

залюбен, — небе е лазурно! —

Поетът: — Море е той бурно,

на страсти могъщи кипежът!

 

Друг рече: — Живота наш тук ли?

Верига от мъки, теглило! —

Попитах детенцето мило —

то рече: — Игрици и кукли.