Иван Вазов
Поет

Душа му — храм на химни,

на образи, мечти —

гори, не се пести:

в веявиците зимни

и в майски красоти

раздава се, звънти.

 

Душа му — свят мъглив

на тайни сновиденья,

на скръб и вдъхновенья,

ту мисъл, ту порив —

всегда е извор жив

на стонове и пенья.