Христо Смирненски
Януари (В хладна тога от кристали снежни…) ^[0]

В хладна тога от кристали снежни

идеш, януари, пак

и на новия ти флаг

мъдрят се девизите ти прежни.

 

В грохота на вихрите метежни

нищо ново не звъни,

сред изтъркани шейни

гушат се неволи неизбежни

 

В часове на болки безнадеждни

щедро ни подхвърляш ти

празни призрачни мечти

и реални срокове платежни.

 

Всичко старо в твоя стар бележник,

нов е сал едничък ред:

„Нови дългове безчет

и скръбта по деколтета снежни“.