Марин Тачков
Шоколадова радост за детето на Маги

Дядо Марин не беше ял шоколад от година. Затова от увеличението на пенсията реши да си купи шоколадови бонбони…

В магазина дълго се чуди коя кутия да избере… Но сякаш невидима ръка го насочи — на една от тях очите му забелязаха таен знак, чертичка или петно. Старецът прочете: „Шоколадова радост“… Дядо Марин беше прост човек и не знаеше, че тази кутия бе предназначена от Съдбата за детето на Маги — негова съседка, живееща срещу магазина…

Когато излезе, старецът дочу силен детски плач, който идваше от прозореца на Маги. За тази жена се носеха слухове, че правела разни магии. Дядо Марин не вярваше в магии. Но веднъж мъжът на Маги го бе поканил у тях на вечеря и тази вечер се превърна в празник за душата на самотния старец…

Дядото позвъни на вратата. Показа се Маги, доста разстроена.

— Добър ден, съседке! Защо плаче детенцето ти?

— Ох, и аз не знам, дядо Марине… С нищо не мога да я успокоя…

— Ето, тука съм купил шоколадови бонбони — за тебе, за Калинчето… Имам повод и…

— Какъв повод? — изгледа го Маги със съмнение.

— Ами… чух, че днеска било Ден на Радостта… Трябвало да зарадваш някой близък, най-добре дете, че… децата имат най-голяма нужда от радост… Аз нали нямам близки, нито деца, та затуй…

Старецът пъхна кутията в ръцете на Маги.

— Благодаря, дядо Марине! Но… не може цялата кутия…

— Хайде, тичай при детето! Само да не му ги дадеш наведнъж!…

Маги отново благодари, прибра се, бързо отвори кутията и каза на плачещото дете:

— Хайде, Калинче, душичке сладка! Вземи си бонбонче!… Един от тези бонбони е вълшебен и носи радост… Хайде, избирай!…

Детенцето притихна. Позачуди се малко и си избра бонбон. Докато го смучеше, попита:

— Кой… дал… бони?…

— Един вълшебник, миличко! Един добър стар вълшебник…

Малката Калина се засмя и гушна майка си…

А дядо Марин се върна вкъщи доволен, хапна и легна да си почине… Унесе се и засънува радостен сън…