Бети Гринберг
Послеслов

Известният белетрист и публицист Фарли Моуът е един от най-изтъкнатите представители на съвременната канадска литература. Автор е на повече от двадесет и пет произведения, плод на творческа биография, която надхвърля три десетилетия. Неговото творчество, получило широко международно признание, е отличено с редица литературни награди, сред които и престижните „Ханс Кристиан Андерсен“ и „Марк Твен“. Белетристичните му произведения са преведени на повече от двадесет езика и са издадени в четиридесет страни. В България Фарли Моуът е известен с творбите „Канадският север днес — голямото предателство“, „Не плачи, вълко“ и „Лодката, която не искаше да плава“. Богатото и разнообразно в тематично и жанрово отношение творчество на канадския писател включва пиеси, пътеписи, произведения на детската и юношеската литература, документална белетристика и приключенски романи. Настоящият автобиографичен роман „И птиците не пееха“ се смята за неговия шедьовър и е получил признанието на критиката като един от интересните образци на англоезичния военен роман от последното десетилетие.

В голяма част от произведенията на Фарли Моуът преобладава автобиографичното начало — взети заедно, тези произведения разкриват изключително богатия жизнен път на писателя-пътешественик, опознал света и съумял да отрази най-актуалните и сложни проблеми на нашето съвремие. Писателят е роден в Белвил, Онтарио, през 1921 година. Неговото детство е изпълнено с много пътувания — той странствува из цялата страна в къща-фургон заедно със семейството си и цяла менажерия животни, които по-късно намират място в неговите произведения. Още като младеж участвува в няколко експедиции до Арктика и северните райони на Канада, които събуждат у него траен и дълбок интерес към населението, природата и животинския свят на тази част от света. С този интерес е свързана и една от централните теми на неговото творчество: темата за тежката съдба на индианското и ескимоско население в Канада и за тяхната борба за оцеляване в условията на съвременното буржоазно общество. Някои от най-значимите му произведения, включително „Хората на елена“ (1953) и „Отчаяният народ“ (1959), са посветени на този проблем.

През 1940 г. Фарли Моуът постъпва като редник в канадската армия. Като командир на взвод и по-късно капитан той участвува в десантната операция на аиглийско-американските войски в Сицилия през 1943 година и в освобождаването на Холандия от фашистките окупатори. Спомените от военните години са пресъздадени в първия му автобиографичен роман „Полкът“ (1955) и служат като основа на зрялата творба „И птиците не пееха“ (1979), в която авторът се стреми да предаде универсална значимост на своите преживявания и опита, натрупан през трудните години на Втората световна война. Първите си стъпки на литературното поприще Фарли Моуът прави след своето завръщане в Канада — творческата му биография започва от началото на петдесетте години. Дългият списък на произведенията му, публикувани до наши дни, свидетелствуват за една изключително богата, многостранна и плодотворна творческа дейност.

През 1977 година Фарли Моуът участвува в международната среща на писателите в София, посветена на укрепването на мира и разбирателството между литературните творци и народите в света. Участието му в този форум е израз на неговата дълбока загриженост за бъдещето на човечеството и за предотвратяването на надвисналата опасност от термоядрена катастрофа. Романът „И птиците не пееха“ е своеобразно продължение на основните идеи, засегнати по време на срещата. Посветена на най-актуалната тема на нашето време, темата за войната и нейните унищожителни за човечеството последици, тази творба въплъщава високохуманните идеали, от които се вдъхновява канадският белетрист.

Романът представлява низ от спомени, размишления, кратки епизоди и батални картини, описани увлекателно с типичното за цялото творчество на Фарли Моуът великолепно чувство за хумор и самоирония. Отделните сцени са предадени лаконично и пестеливо с умело контролирано напрежение, което постепенно нараства, за да достигне кулминационната си точка в апокалиптичната картина на разруха и смърт, с която завършва книгата. Основният, обединяващ повествованието лайтмотив, е въплътен в психологическото развитие на младия герой — развитие, което най-общо може да бъде описано като преход от идеализма към разочарованието, от илюзорното възприятие на действителността към проникновеното разбиране колко безсмислена е войната като явление в човешкия живот. Изборът на подобна тема поражда едно противоречие — Фарли Моуът използва Втората световна война, спасила човечеството от ужасите и мракобесническата философия на фашизма, за да изгради обобщаващ символ на войната изобщо; прилагайки привидно конкретен и обективен метод на описание, той пренебрегва основни истини за естеството и целите на тази война. Липсата на обективен анализ на историческите явления в романа на Моуът до голяма степен може да се обясни със съществуващите литературни тенденции в развитието на западния военен роман през последните десетилетия. И в най-добрите художествени образци, посветени на Втората световна война (като например произведенията на известните американски писатели Норман Мейлър, Джоузеф Хелър и Курт Вонегът), често се чувствува едно изместване на фокуса от реалното изображение на конкретните исторически факти и процеси към заклеймяващото обобщение. Тази тенденция би могла да бъде свързана с някои социално-исторически явления: приемайки Втората световна война като литературен модел, западният писател често има предвид Виетнамската война и други кървави неравни стълкновения на нашия век. Фарли Моуът не стига до крайности в това отношение. Сред множеството герои в неговия роман се срещат и такива, които ясно напомнят за идеалите, в името на които се води войната — прекрасният образ на комуниста Джовани е един отличен пример за това.

Когато набляга върху безсмислието на войната и нейната жестокост, Фарли Моуът създава силна и въздействуваща картина. Вътрешната организация на епизодите спомага за разгръщането на основната тема — отделните раздели бележат етапи в развитието на младия герой и в неговото възприятие на войната. Пресъздаден е един завършен цикъл, който започва с постъпването на Моуът в армията и завършва в края на романа с образа на новобранците, които отиват на своето бойно кръщение и първата си среща със смъртта.

Фарли Моуът умело използва конкретни детайли, за да създаде убедителни картини от военния бит. Повествованието е „разказано“ от името на отделния войник на бойното поле — липсата на панорамни батални сцени е компенсирана с живо и непосредствено пресъздаденото „ежедневие“ на войната.

Днес, когато са поставени под опасност съществуването и бъдещето на цялото човечество, творби като „И птиците не пееха“ са необходими, за да изобличат още веднъж „прастарата лъжа“ за войната.