Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Die Sorge des Hausvaters, (Обществено достояние)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 9 гласа)
Корекция
NomaD (21 януари 2008 г.)

Източник: http://liternet.bg/publish1/fkafka/preobrazhenieto/

 

Издание:

Франц Кафка. Преображението. Избрани разкази

Съставител и преводач: Венцеслав Константинов

Издателство „Христо Г. Данов“, 1982


Едни твърдят, че думата „Одрадек“ е от славянски произход и на тази основа се мъчат да докажат как е възникнала. Други пък смятат, че произходът на думата е немски, а тя само е претърпяла славянско влияние. Ала несигурността на тези обяснения позволява може би с право да се заключи, че и двете не са верни, още повече че нито едно от тях не е в състояние да открие някакъв смисъл в думата.

Естествено, никой не би се занимавал с подобни проучвания, ако не съществуваше действително създание на име Одрадек. На пръв поглед то изглежда като плоска звездовидна макара и наистина сякаш е омотано с конци; впрочем това са навярно само накъсани, стари и навързани един за друг, но също тъй взаимно преплетени парчета конци от различен вид и цвят. Ала то не е просто макара — от средата на звездата стърчи малка наклонена пръчица и към нея под прав ъгъл приляга още една. С помощта на тази втора пръчица, а също на един от лъчите, звездата може да стои права като на два крака.

Човек се изкушава да мисли, че по-рано създанието е притежавало някаква целесъобразна форма, а сега просто е повредено. Това обаче, изглежда, не е вярно; поне липсват такива данни; никъде не се забелязват счупени места или други признаци, които да свидетелстват за подобно нещо; макар създанието да е наглед безсмислено, посвоему то е завършено. Повече от това впрочем не може да се каже, защото Одрадек е изключително подвижен и не позволява да се хване.

Той прекарва ту на тавана, ту на стълбището, из коридорите или в преддверието. Понякога с месеци не се появява; тогава навярно се е преселил в други къщи, но после неизбежно се връща в нашия дом. Когато човек излезе от вратата и го зърне долу, облегнат на стълбищните перила, понякога има желание да го заприказва. Естествено, не му задава трудни въпроси, а се отнася към него — подвежда го дребният му ръст — като към дете.

— Как се казваш? — пита го.

— Одрадек — отвръща той.

— Ами къде живееш?

— Неопределено местожителство — казва той и се засмива.

Такъв смях обаче може да издаде само същество без бели дробове. Звучи почти като шумолене на опадали сухи листа. С това най-често разговорът свършва. Впрочем той не винаги дава дори тези отговори; често стои дълго безмълвен като дървото, от което, изглежда, е направен.

Напусто се питам какво ли ще стане с него. Нима може да умре? Всичко, което умира, е притежавало преди това някаква цел, някаква дейност — и те са го съсипали; при Одрадек не е така. Значи ли това, че някога, влачейки подире си парчета конци, той ще се търкаля по стълбището и пред нозете на моите деца и внуци? Очевидно той не вреди никому; но представата, че ще ме надживее, е за мене почти болезнена.

Край
Читателите на „Грижата на бащата“ са прочели и: