Цицерон
За приятелството

I, 1 Авгурът Квинт Муций^[111] обичаше да разказва много приятни и подробни спомени за своя тъст Гай Лелий и без колебание във всеки разговор го наричаше мъдрец. А мен, след като облякох мъжката тога, баща ми ме заведе при него с желанието, докато мога и ми е позволено, да не се отделям от стареца. Така съхраних в паметта си много негови мъдри разсъждения и много мисли, изказани кратко и сполучливо, и се стараех, използвайки знанията му, да стана по-образован. След неговата смърт отидох при понтифекса Сцевола^[112], когото смея да нарека един от най-личните наши граждани и по характер, и по чувство за справедливост. Но за него друг път. Сега се връщам към авгура. 2 Между многото други чести теми на разговор, спомням си, че веднъж в дома му, когато там бяхме и аз, и още няколко близки приятели, седнал както обикновено на полукръглата скамейка, той повдигна дума за случай, който тъкмо тогава не слизаше от устата, кажи-речи, на всекиго. Атик, без съмнение помниш — още повече че беше много близък с Публий Сулпиций^[113], — колко голямо бе учудването или пък съжалението на хората, когато той като народен трибун поради смъртна омраза се раздели с тогавашния консул Квинт Помпей^[114], с когото преди бе в най-близки и сърдечни приятелски отношения. 3 И така, тогава Сцевола, след като случайно заговори точно за това, ни предаде разговора на Лелий за приятелството, който той е водил с него и с другия си зет Гай Фаний^[115], сина на Марк, няколко дни след смъртта на Сципион Африкански^[116]. Основните мисли на това разсъждение запомних и ги изложих в тази книга в избрания от мене вид, понеже съм ги представил, сякаш те самите говорят, за да не вмъквам твърде често „казвам“ и „каза“ и за да изглежда, че разговорът се води от присъстващи пред нас. 4 И тъй като често си ме подтиквал да напиша нещо за приятелството, темата е за нашата близка дружба. Направих го с голямо желание, та благодарение на твоята молба да бъда полезен на мнозина. В посветения на теб диалог за старостта в „Катон Стари“ като действащо лице въведох да разсъждава Катон на стари години, тъй като никой не ми се вижда по-подходящ да говори за тази възраст от него — човек, наслаждавал се повече от всеки друг на една дълга и цъфтяща радост; по същия начин, понеже знам от бащите ни за забележителната дружба на Гай Лелий и Публий Сципион, Лелий ми се стори подходящото действащо лице, което да разисква за приятелството, а за тези негови разсъждения да си спомня Сципион. Не зная как, но в този род беседи, облегнати на авторитета на древните и при това знаменити лица, сякаш има повече тежест. Така сам аз, като чета написаното от мен, изпитвам понякога чувството, че говори Катон, а не аз. 5 И както тогава, вече на стари години, посветих книга на старостта на един стар човек, така с най-приятелска обич посвещавам тази книга за приятелството на своя приятел. Тогава говори Катон, от когото в онези времена не е имало друг по-стар, нито друг по-умен; сега Лелий, човек мъдър и прославен като изключителен приятел, ще говори за приятелството. Бих искал да забравиш малко за мен и да си представиш, че приказва самият Лелий. Гай Фаний и Квинт Муций идват при тъста си след смъртта на Сципион Африкански: те започват разговора; отговаря им Лелий, разсъжденията на когото са изцяло за приятелството. Когато ги четеш, ще познаеш самия себе си.

II, 6 Фаний: Прав си, Лелий: не е съществувал нито по-добър, нито по-славен човек от Сципион Африкански. Но си длъжен да имаш предвид, че очите на всички са обърнати единствено към теб — теб наричат и теб смятат за мъдрец. Тази чест бе отдадена по-рано на Катон, по времето на нашите бащи мъдрец е бил наричан Луций Ацилий^[117], но всеки от тях по различна причина. Ацилий, защото по общо мнение е бил вещ в гражданското право, Катон, защото имаше опит в много области и защото бяха известни много негови разумни предвиждания, твърди действия или находчиви отговори в сената и на форума; и затова на стари години той носеше като прякор името Мъдрия. 7 А ти според хората си мъдър по друга причина — не само с природата и нравите си, но и със заниманията и голямата си ученост не в смисъла, в който простолюдието обикновено нарича някого мъдър, а в който го наричат образованите хора. Знаем, че в Гърция такъв човек не е имало (тъй като хората, които изследват тези въпроси по-дълбоки, не слагат в числото на мъдреците така наречените „седем мъдреци“^[118]), а в Атина — един, и него дори оракулът на Аполон го е признал за най-мъдър^[119]. A твоята мъдрост, смятат хората, е в убеждението ти, че вътре в теб самия е вложено всичко, което притежаваш, и че поставяш доблестта над превратностите в човешкия живот. Затова ме питат — а сигурно питат и Сцевола — как понасяш смъртта на Сципион Африкански, още повече че на последните нони, когато се събрахме в градината на авгура Деций Брут^[120] за обичайните си занимания, ти не присъстваше, въпреки че винаги в този ден най-грижливо си изпълняваше своето задължение.

8. Сцевола: Наистина, Лелий, много хора питат за това, както каза Фаний. А аз отговарям, че както можах да забележа, ти понасяш сдържано болката от смъртта на Сципион, един изключителен човек, а и твой много близък приятел, но че няма как тя да не те развълнува и че това не би отговаряло на твоята чувствителност към хората въобще. А отсъствието ти на ноните от събранието на колегията ни обяснявам с твоето здраве, не със скръбта ти.

Лелий: Правилно си отговорил, Сцевола, и си казал истината: и не би трябвало една лично моя мъка да ме отклони от това задължение, което съм изпълнявал винаги когато съм бил добре. Смятам, че никакво нещастие не може да накара сериозният човек да прекъсне изпълнението на дълга си. 9 А ти, Фаний, както казваш, че на мен ми приписват толкова достойнства, колкото аз нито познавам в себе си, нито претендирам, че имам, проявяваш най-добри чувства, но според мен не преценяваш правилно Катон. Та или въобще не е съществувал мъдър човек — и в това съм по-склонен да вярвам, или ако е съществувал, това е той. Нека не споменавам нищо друго — как понесе той смъртта на сина си! Помня Павел, бях видял Гал^[121]; но те загубиха момчета, Катон — един вече зрял и почитан мъж. 10 Затова гледай да не поставяш над Катон дори този, когото Аполон, както казваш, е назовал най-мъдър. Понеже той е прославен заради душата си, а Катон — заради делата си. А за мен — обръщам се вече и към двама ви — ето какво трябва да знаете. III. Ако бях твърдял, че не страдам от загубата на Сципион, оставям на философите да решат колко правилно постъпвам; но няма съмнение, че бих излъгал. Тъй като се измъчвам, лишен от такъв приятел, какъвто по мое мнение никой никога няма да бъде и какъвто, както мога да твърдя, никой с положителност не е бил. Но лек не ми липсва. Сам се утешавам и най-вече с утехата, че съм свободен от заблуждението, което мъчи повечето хора след смъртта на приятелите им. Мисля, че нищо лошо не се е случило на Сципион; ако се е случило, то се е случило на мен; но силното страдание от собствените беди е характерно за човека, който обича не приятеля си, а сам себе си. 11 Колкото до Сципион, кой ще отрече, че участта му е прекрасна? Освен безсмъртието — нещо, което той най-малко е мислил да иска, има ли някакво достъпно за човека желание, което да не е постигнал? Този човек, веднага щом навлезе в младежки години, с изключителните си качества надмина и ония най-големи надежди на съгражданите си, които те му възлагаха още като момче; който ни веднъж не подаде кандидатурата си за консул, а бе два пъти избиран за консул — за първи път, преди да навърши необходимите години, за втори път в момент, за него навременен, за държавата — едва ли не твърде късен^[122]; който, събаряйки из основни двата града^[123] — най-големи врагове на нашата държава, потуши не само съществуващите, но и възможните в бъдеще войни. Какво да кажа за прекрасния му характер, за неговата любов към майка му, за щедростта към сестрите му^[124], за добротата му към роднините, за справедливостта му към всички хора? Те са ви известни. А колко скъп бе на гражданите, можеше да се съди от скръбта им на неговото погребение. Какво можеха да му донесат още няколко години живот? Тъй като старостта, макар и да не е тежка — както, помня, една година преди да умре, Катон разискваше с мен и Сципион върху тази тема — все пак отнема тази свежест, която Сципион все още притежаваше. 12 Затова неговият живот бе тъй щастлив или тъй славен, че нищо повече не би могло да се прибави; а внезапният му край му отне усещането, че умира. За такъв род смърт е трудно да се говори; знаете какви са подозренията на хората^[125]. Все пак със сигурност може да се каже едно: че от многото толкова оживени и щастливи дни, които Сципион е видял в своя живот, най-прекрасен бе денят^[126], когато привечер, след разпускането на сената, бе изпратен до дома си от сенаторите, римския народ, съюзниците и от латините^[127] — само ден преди да напусне живота; затова по-скоро изглежда, че от това най-високо стъпало на обществената почит той се е възкачил при безсмъртните богове, а не че е слязъл в подземния свят.

IV, 13 И не съм съгласен с онези, които от неотдавна започнаха да поддържат мнението, че духът умира заедно с тялото и че всичко се унищожава от смъртта^[128]. За мен по-голяма сила има авторитетът на древните или на нашите предци, които са отредили на мъртвите толкова свещени права^[129]: а сигурно те нямаше да го сторят, ако бяха на мнение, че за мъртвите това няма никакво значение; по-голям е авторитетът на хората, които са живели на нашата земя^[130] и са просветили със своите учения и наставления Велика Гърция, сега действително срината, но едно време цъфтяща; по-голям е авторитетът на човека^[131], който бе обявен от оракула на Аполон за най-големия мъдрец и който не изказва, както в повечето случаи, ту едно, ту друго мнение по този въпрос, а винаги едно и също: че духът на хората има божествен произход и след като напусне тялото, за него е открит обратният път към небето. А за най-справедливия и най-добрия човек този път е най-лек. Такова беше и мнението на Сципион. 14 Именно той, сякаш предчувствайки бъдещето, малко преди смъртта си в продължение на три дни разискваше за държавата^[132] в присъствието на Фил, Манилий и много други, а и ти също, Сцевола, беше дошъл с мен; и почти в края на тази беседа той говори за безсмъртието на духа и казваше, че е чул всичко това от явилия му се насън Сципион Африкански Стария. Ако действително колкото човек е по-добър, толкова по-лесно след смъртта духът му отлита от тялото, сякаш от затвор и окови, то кой по наша преценка е могъл да достигне до боговете по-леко, отколкото Сципион? Затова се опасявам, че жалбите за постигналата го участ са проява по-скоро на завист, а не на приятелство. Ако ли пък е по-правилно мнението^[133], че гибелта на тялото е гибел и на духа и престава да съществува всякакво усещане, то както смъртта не носи нищо добро, така сигурно тя не носи и нищо лошо. Защото изчезне ли усещането, то все едно, че Сципион изобщо не се е раждал; и все пак и ние се радваме, че той се е бил родил, и тази държава, докато съществува, ще бъде щастлива от това. 15 Ето защо, както казвах по-рано, от участта на Сципион няма по-добра участ. Не така добра е моята: по-справедливо би било, щом по-рано съм дошъл на този свят, по-рано да си отида от него. Но все пак от спомена за нашето приятелство изпитвам такава наслада, че собственият ми живот ми се струва блажен само защото съм живял заедно със Сципион: с него споделях грижите за държавни и частни дела, с него ме свързваха и дом, и военна служба, и това, което крие цялата сила на приятелството — пълното съгласие в желания, стремежи, мнения. И така, радва ме не толкова тази неоснователна слава на мъдрец, за която преди малко спомена Фаний, колкото надеждата ми, че вечен ще бъде споменът за вашето приятелство; и тя ми е още по-скъпа на сърцето, тъй като откак свят светува, са споменати едва три или четири двойки приятели^[134]; сред тези приятелства, както ми се струва, че мога да се надявам, ще остане известно на потомците и приятелството на Сципион и Лелий.

16 Фаний: Без съмнение, няма как да не бъде така, Лелий. Но понеже ти заговори за приятелството, а ние имаме свободно време, ще ми направиш голямо удоволствие — а също, надявам се, и на Сцевола, ако така, както обикновено разискваш по поставени пред теб въпроси, изложиш какво мислиш за приятелството, как го преценяваш, какви наставления можеш да дадеш за него.

Сцевола: На мен наистина ще ми бъде приятно, дори точно това се канех да те помоля, но Фаний ме изпревари. Затова и на двама ни ще доставиш голямо удоволствие.

V, 17 Лелий: Аз действително нямаше да се затрудня, ако бях уверен в мен самия, понеже и темата е прекрасна, и имаме време, както каза Фаний. Но кой съм аз и каква способност имам за това? Учителите по красноречие, особено гърците, обичат да им бъде предложена някаква тема за разискване, при това напълно произволна и неочаквана. Трудна е задачата и изисква немалка опитност. Ето защо според мен за разискванията относно приятелството се обърнете към хората, които са специалисти по тях. Аз мога само да ви посъветвам да го поставяте над всичко друго в човешкия живот; тъй като няма нищо по-природосъобразно, няма нищо по-добро и в щастие, и в нещастие.18 Но преди всичко мисля, че само между добри хора може да съществува приятелство: но не достигам до крайност, както онези философи, които разглеждат тези въпроси по-тънко^[135], може би правилно, но без голяма всеобща полза. Та те казват, че само мъдрият може да бъде добър човек. Така да е: но разбират под „мъдрост“ нещо, което никой смъртен досега не е постигнал. А ние трябва да имаме предвид това, което съществува на практика и в обикновения живот, а не онова, което е плод на нашата фантазия и желание. Никога не бих казал, че Гай Фабриций, Маний Курий, Тиберий Корунканий^[136], смятани от предците ни за мъдреци, са били мъдри според нормата на онези философи. Затова нека пазят за себе си своето и досадно, и недостъпно понятие за мъдрост, но поне да се съгласят, че тези хора са били добри. Но те дори и това няма да направят — ще кажат, че само на мъдрия може да се припише качеството доброта.

19 И така, нека мерим с нашия си грубоват, както казват, аршин. Хората, чието поведение, чийто живот са такива, че заслужават похвала за своята честност, безкористност, справедливост, щедрост, у които няма ни капка алчност, похотливост, наглост, които притежават голямо постоянство на характера — също като току-що споменатите от мен, — тези хора смятаме достойни за името „добри“, за каквито са ги смятали: понеже според човешките възможности те следват природата — най-съвършения водач към добър живот. Струва ми се, успях да прозра, че начинът, по който сме устроени по природа, налага между всички хора някакви форми на общуване; а колкото някой ни е по-близък, толкова по-голямо е то. И затова ние се интересуваме повече от съгражданите си, отколкото от чужденците, от роднините повече отколкото от чуждите хора: понеже самата природа е породила дружбата ни с тях, но тази дружба не е достатъчно устойчива, тъй като приятелството превъзхожда роднинските връзки по това, че при тях е възможно доброжелателността да изчезне, а при приятелството не може. Изчезне ли доброжелателността от приятелството, престава да съществува, а роднинството остава. 20 А колко голяма е стойността на приятелството, може да се разбере по това, че сред безкрайните връзки, създадени между хората от самата природа, това отношение е сведено до такива тесни рамки, че цялата обич свързва само двама или неколцина. VI Всъщност приятелството не е нищо друго освен пълно съгласие в отношението към божие и човешко, съпътствано от уважение и обич; и може би безсмъртните богове не са дали на хората нищо по-добро от него, с изключение на мъдростта. Някои предпочитат богатството, други — доброто здраве, едни — властта, други — почестите, мнозина — дори плътските удоволствия. А всъщност плътските удоволствия са животински, а другите споменати — преходни и несигурни и зависят не толкова от нашите намерения, колкото от капризите на съдбата. Които пък виждат по-голямо добро в добродетелта^[137], наистина преценяват точно както трябва; но точно тази добродетел и поражда, и запазва приятелството и без добродетел то въобще не може да съществува. 21 Така че нека тълкуването ни за добродетел да отговаря на обикновения живот с обикновената реч и нека не я преценяваме с мерките на словесната високопарност, както правят някои философи: а нека причислим към добрите мъже тези, които са добри по общо мнение — хора от рода на Павел, на Катон, Гал, Сципион, Фил^[138], хора, които напълно задоволяват изискванията на обикновения живот, а онези, които въобще никога не се срещат, да оставим настрана. 22 И така, приятелството между такива мъже предоставя толкова големи предимства, че аз едва ли бих могъл да ги изредя. Преди всичко как би могъл животът да е живот за живеене, както казва Ений, ако не намира отмора във взаимното доброжелателство на приятеля? Какво по-приятно от това да имаш човек, с когото ще се решиш да говориш за всичко така, както със самия себе си? Колко щеше да струва големият резултат от един успех, ако нямаше кой да се радва на него така, както ти самият? А да понасяш несполуките, щеше да ти бъде трудно без човек, който да страда от тях повече дори от самия теб. Всеки друг стремеж на хората служи, почти без изключение, за постигане на една-единствена цел: богатството — за да го използващ, могъществото — за да те уважават, обществената кариера — за да те прославят, удоволствията — за да те радват, здравето — за да не изпитваш болка и да живееш пълноценен физически живот; а приятелството съдържа в себе си многобройни предимства. Накъдето и да се обърнеш, то ти е подръка, никъде не пречи, никога не е излишно, никога не е тягостно. И така, както казват, нито с водата, нито с огъня^[139] си служим по-често, отколкото с него. И сега не говоря за обикновените или за много близките приятелски отношения, които все пак сами по себе си и радват, и помагат, а за единственото и съвършено приятелство, каквото съществуваше между онези малцина прочути имена. Тъй като то прави и щастието по-прекрасно, и нещастието по-леко, като го споделя и поема част от него. VII, 23 И независимо, че приятелството съдържа в себе си тъй много и тъй значителни предимства, то без съмнение превъзхожда всички останали по това, че запалва пред нас в бъдещето светлината на добрата надежда и не позволява духът ни да се обезсили и рухне. Защото който вижда пред себе си един истински приятел, вижда сякаш своето собствено изображение. Ето защо и отсъстващите присъстват, и бедните са богати, и слабите са силни и — невероятни думи! — и мъртвите са живи: толкова силни са почитта, споменът, тъгата на приятеля по тях; и затова смъртта на едните изглежда щастлива, а животът на другите — достоен за похвала. Опитай се да отнемеш от този наш свят връзките на доброжелателството: ни един дом не ще оцелее, ни един град, не ще се запази за дълго дори земеделието. Ако не е достатъчно ясно колко голяма е силата на приятелството и съгласието, тя може да се долови по несъгласията и раздорите. Та има ли дотолкова непоклатим дом, дотолкова силна държава, които да не могат да бъдат преобърнати из основи от ненавистта и разприте? От това може да се съди какво голямо благо носи в себе си приятелството. 24 Разказват, че един действително учен мъж агригентинец^[140] в стихове на гръцки прогласявал, че любовта държи свързани всички подвижни и неподвижни неща в природата и целия свят, а омразата ги разделя. И наистина, всички хора не само осъзнават това с разума си, но и на дело го одобряват. Затова ако някой изпълнява дълга си на приятел, като или се излага на опасности, или пък ги споделя, кой няма да превъзнесе тази постъпка с най-големи похвали? Какви викове на одобрение избухнаха в целия театър неотдавна на новата пиеса на моя приятел Марк Пакувий^[141], с когото ме свързва и гостоприемство! Царят не знаеше кой от двамата младежи е Орест и Пилад каза, че той е Орест, за да бъде убит вместо него, а Орест настоява, че, както бе в действителност, Орест е именно той! Станали прави, зрителите ръкопляскаха на измисления случай; какво ли щяха да правят, ако беше истински? Спонтанно природата сама разкриваше своята сила, защото зрителите преценяваха като достойна постъпка у другия това, което сами не биха могли да извършат.

Дотук, струва ми се, успях да кажа това, което мисля за приятелството. Ако има други въпроси — а съм сигурен, че има, и то много, попитайте, ако е необходимо, тези, които спорят върху тях.

25 Фаний: Но ние предпочитаме да ги чуем от теб. И тях съм питал често, и съм ги слушал; въпреки това нишката на речта ти е някак по-друга.

Сцевола: Ако ти, Фаний, неотдавна присъстваше във вилата на Сципион на необикновената ни беседа за републиката, щеше да говориш тъй с още по-голямо основание. Какъв защитник на справедливостта беше тогава Лелий срещу старателно подготвената реч на Фил^[142]!

Фаний: Действително лесно е било един толкова справедлив човек да защитава справедливостта.

Сцевола: Няма ли да е лесно да защитава приятелството човекът, който е спечелил най-голяма слава, защото е запазил именно това приятелство с изключителна вярност, постоянство и справедливост?

VIII, 26 Лелий: Това наистина може да се нарече „открито прилагане на сила“. И какво значение има по какъв начин ме принуждавате? Факт е, че ме принуждавате. Защото да се противопоставяш на желанието на двамата си зетьове, особено когато се отнася за нещо добро, не само че е трудно, но е и несправедливо.

И така, много често си мисля за приятелството и все ми се струва, че трябва да се обсъди най-вече дали човек се нуждае от него поради слабост и бедност, та като услужва и му услужват, да получи от другия и на свой ред да му даде нещата, които всеки сам по-трудно би могъл да постигне, или че всичко това съществува и в приятелските отношения, но причината за него е по-благородна, по-красива и в по-тясна връзка с природата. Привързаността, от която идва и названието на приятелството^[143], е тази първа причина за поява на доброжелателството. Тъй като ние често извличаме полза дори от люде, на които привидно сме приятели, които почитаме и уважаваме според интересите си в момента: докато в приятелството няма измами, няма преструвки и каквото и да е, то е истинско и искрено. 27 Затова според мен то е по-скоро рожба на природата, отколкото на недоимъка, по-скоро на душевна склонност и чувство на обич, отколкото на мисълта какви облаги ще дойдат от него. Какво представлява този инстинкт, може да се види дори у някои животни: до известно време те обичат своите малки, а и малките са привързани към тях до такава степен, че чувствата им лесно се забелязват. При хората това личи много по-явно, първо, по съществуващата между деца и родители обич, която не може да бъде изкоренена освен вследствие на някакво нечестиво престъпление; второ, че същото такова чувство на обич възниква у нас, когато срещнем някого, чийто характер и природа ни подхождат, понеже ни се струва, че съзираме в него да сияят честност и добродетел. 28 Няма нещо по-достойно за обич от добродетелта, няма нещо, което да предизвиква повече уважение; и именно заради тази добродетел и честност изпитваме всякаква симпатия дори към тези, които никога не сме виждали. Има ли човек, който да не е съхранил с чувство на предана обич спомена за Гай Фабриций и Маний Курий^[144], макар и никога да не ги е виждал? А, от друга страна, има ли човек, който да не изпитва ненавист към Тарквиний Горди^[145], към Спурий Касий^[146], към Спурий Мелий^[147]? С двама пълководци сме водили решителни сражения за владичеството над Италия — с Пир и Ханибал^[148]; към единия заради честността му не изпитваме голяма враждебност; втория нашите граждани вечно ще мразят заради жестокостта му.

IX, 29 И ако силата на честността е толкова голяма, че я ценим дори у тези, които никога не сме виждали, и което е още по-важно, дори и у врага, какво чудно, ако трепнат човешките души, когато им се стори, че са открили доблест и доброта у хора, с които могат да общуват непрекъснато? Без съмнение чувството се затвърдява и от направената услуга, и от явната привързаност, и от последвалата близост; но когато всичко това се съедини с онзи първи порив на духа към обич, тогава с някаква удивителна мощ се разгаря чувство на доброжелателство. Ако някой смята, че това чувство е възникнало от съзнанието за нашата слабост с единствената цел да разполагаме с човек, с чиято помощ всеки може да постигне желанията си, то приписва на приятелството едно много долно и съвсем, така да се каже, простосмъртно потекло, като настоява, че то се заражда от бедността и нуждата. Ако това беше така, колкото по-малоценен се чувстваше някой, толкова по-добър приятел щеше да бъде; а всъщност е точно обратното. 30 Колкото повече един човек вярва в собствените си сили, с колкото повече доблест и мъдрост е въоръжен той до такава степен, че да не се нуждае от никого и е наясно, че всичко зависи единствено от него, толкова по-добре от другите умее той да създава и запазва приятелските отношения. Та то какво излиза? Че Сципион Африкански е имал нужда от мен? Ни най-малко, кълна се в Херкулес! Че и аз дори нямах нужда от него: но започнах да изпитвам обич към него заради истинското ми възхищение от доблестта му, той на свой ред — заради известно добро мнение, което имаше за моя характер. Близостта ни увеличи благожелателността ни един към друг. Но въпреки последвалите много и големи изгоди все пак не надеждата за тях бе източникът за обичта ни. 31 Проявяваме услужливост и щедрост не за да спечелим благодарността (нима ще преобърнем услужливостта в лихварство?), а понеже по природа сме предразположени към щедрост; по същия начин според нас заслужава да се стремим към приятелство не заради надеждата за изгода, а тъй като самата обич е цялата печалба от него. 32 Хората, които като животни свеждат всичко до удоволствието^[149], са напълно несъгласни с всичко това; и какво чудно? Към нищо възвишено, прекрасно и божествено не може да извиси погледа си онзи, който е насочил всички свои мисли към нещо толкова низко и толкова презряно. Затова нека изключим всички тях от този разговор; а колкото до нас, нека разберем, че чувството на симпатия и доброжелателна обич се ражда естествено, след като се проявят добрите качества на един характер. Тези, които се стремят към тях, се чувстват привлечени и се приближават все повече, за да могат да се радват на характера и на общуването с човека, когото са заобичали, за да бъде обичта им еднаква, за да могат по-скоро да помагат, отколкото да си искат отплата за помощта, и тази готовност да бъде източник на достойното за уважение съперничество между тях. Така ползата от приятелството е най-голяма; а да му се отреди потекло от нашата природа, а не от слабостта ни, е и по-достолепно, и по-вярно. Защото ако изгодата спояваше приятелските отношения, при нейната промяна те щяха да се разрушават: а тъй като не е възможно природата да бъде променена, точно затова истинските приятели са вечни. Виждате какво е потеклото на приятелството; може би все пак желаете да добавите нещо към казаното от мен.

Фаний: Но продължавай, Лелий! Ç пълно право, като по-голям, отговарям вместо Сцевола.

33 Сцевола: Правилно, Фаний. Затова нека слушаме.

X Лелий: Тогава чуйте вие, достойни мъже, най-честите теми за приятелството, които обсъждахме ние двамата със Сципион. Впрочем той казваше, че действително няма нищо по-трудно от това да запазиш приятелството чак до последния ден на живота си; защото често се случва да се появят различни интереси или разногласия по държавните въпроси; често се променят, казваше той, дори характерите на хората, у едни поради сполетелите ги нещастия, у други с напредването на годините. Даваше като пример за тези промени юношеството: често и най-силните момчешки приятелства се захвърлят заедно с момчешката дреха. 34 Ако ли продължат до младостта, все пак понякога тези приятелства се прекъсват било поради съперничество при сключване на брак, било от някаква изгода, която не могат и двамата едновременно да спечелят; дори ако някои от тях запазят приятелството си по-дълго, все пак при една надпревара за издигане на общественото поприще то се разклаща; защото за приятелството между обикновените хора няма по-страшен бич от жаждата за богатство, за приятелството между най-добрите граждани — от надпреварата за почести и слава; често от нея са възниквали най-големи вражди между най-добри приятели. 35 Големи, и в повечето случаи справедливи несъгласия възникват, когато от приятелите се иска нещо безнравствено, например да станат посредници на похотта на другия или помощници за извършване на безправия; понеже макар и този, който отказва, да постъпва почтено, другият, който не е могъл да се наложи, го обвинява в дезертьорство спрямо приятелството; а онези, които се осмеляват да искат от приятеля си и най-малкото нещо, със самото искане обещават, че те самите ще направят всичко в името на приятеля. Тяхното непрестанно хленчене убива не само чувството за близост, но поражда и вечна омраза. Толкова много опасности, сякаш неизбежна съдба, надвисват над приятелството, че, както казваше Сципион, умението човек да ги избегне показва не само мъдрост, но и късмет.

XI, 36 Ето защо, ако искате, нека обърнем внимание най-напред на това, докъде трябва да се простира привързаността в приятелството. Нима ако Кориолан^[150] бе имал приятели, те са били длъжни заедно с него да грабнат оръжие срещу родината? Нима приятелите са били длъжни да помагат на Вецелин, който се стремял към царска власт, или да помогнат на Мелий? 37 Свидетели сме как Тиберий Гракх, който тормозеше републиката, бе изоставен от Квинт Туберон^[151] и от приятелите си връстници. Но когато при мен, като член на съвета при консулите Ленат и Рупилий^[152], дойде да ме моли за прошка Гай Блосий от Кума^[153], с когото вашето семейство, Сцевола, имаше връзки на гостоприемство, той изтъкна като свое оправдание това, че толкова много е ценял Тиберий Гракх, че е приемал като свое задължение да направи всичко, което Гракх би поискал от него. Тогава аз го попитах: „Дори ако беше поискал от теб да подпалиш Капитолия ли?“ — „Никога нямаше да поиска точно това — отговори Блосий, — но ако го беше поискал, щях да се подчиня.“ Виждате какви нечестиви думи! И кълна се в Херкулес, така постъпи, та дори и по-лошо, отколкото беше говорил: тъй като не само се подчини на безразсъдството на Тиберий Гракх, но го оглави и се предложи не за спътник, а за вожд на неговия бяс. И така, в тази си лудост, обхванат от ужас при необикновеното съдебно разследване, той избяга в Азия, отиде при враговете, получи тежко и справедливо наказание от държавата. Следователно не е извинение за провинението това, че си се провинил заради приятеля: защото при положение, че свързваща сила в приятелството е била преценката на добродетелите, трудно е то да продължи да съществува, ако си изменил на добродетелта. 38 И тъй: ако приемем като правило да даваме на приятелите всичко, което те поискат, и да получаваме от тях всичко, което ние поискаме, в това не би имало нищо лошо, ако, разбира се, притежаваме онази съвършена мъдрост. Но ние говорим за приятелите, които са пред очите ни, за тези, които сме виждали или за които са ни разправяли, с една дума, за тези, които се срещат в обикновения живот. От тях ние трябва да взимаме пример и най-вече от тези, които се доближават най-много до мъдростта. 39 Чел съм, че Емилий Пап е бил близък с Лусцин^[154]; както отколе се разказва, те два пъти заедно са били консули, веднъж колеги като цензори. Споменава се, че тогава Маний Курий и Тиберий Корунканий^[155] са били много близки с тях и помежду си. Следователно ние не можем да имаме дори сянка от подозрение, че някой от тях е изисквал от приятеля си нещо, което да е било в разрез с честността, с дадената дума, с интересите на държавата. Има ли нужда да се казва, че ако подобни люде биха поискали като те бяха изключително издигнати духом; а еднакво кощунствено е както по чужда молба да извършиш нещо непристойно, така и да молиш за него. Но след Тиберий Гракх тръгнаха Гай Карбон^[156], Гай Катон^[157] и брат му Гай^[158] — навремето най-слаб, а днес най-върл негов поддръжник.

XII, 40 И така, нека установим в приятелството следния закон: нито да молим за безчестни постъпки, нито да ги извършваме по чужда молба. Както при всяко друго провинение, позорно и напълно неприемливо извинение е да си признаеш, че заради приятел си извършил престъпление срещу държавата. Понеже, Фаний и Сцевола, нашето обществено положение е такова, че сме длъжни отдалеч да предвиждаме какво може да сполети родината в бъдеще. Порядките, наследени от предните, вече доста са се отклонили от правилния път и ход. 41 Тиберий Гракх се опита да получи царска власт или по-скоро той царува в течение на няколко месеца. Нима римският народ беше чувал или виждал подобно нещо? Не мога да говоря без сълзи за злото, което сториха на Публий Сципион^[159] приятелите и близките на Тиберий Гракх, останали негови последователи дори и след смъртта му. Действително Карбон търпяхме така както можехме заради неотдавнашното наказание на Тиберий Грахк. Но не ми се ще да предсказвам какво очаквам от едно трибунство на Гай Гракх. Пълзи все по-нататък незабелязано опасността от гибел и започне ли веднъж да тегли надолу, не спира. Още отпреди виждате какъв опасен обрат прие гласуването най-напред според изказванията на Габиниевия^[160], две години по-късно според Касиевия закон. Сякаш вече виждам как народът се откъсва от сената, как от решението на простолюдието зависят жизненоважните интереси на държавата: тъй като повече хора ще научат по-скоро как да извършват подобни деяния, отколкото как да им се противопоставят. 42 Защо казвам това? Защото без съюзници никой не се опитва да извърши подобно дело. Следователно честните граждани трябва да бъдат посъветвани, ако случайно, от неопитност, попаднат на такъв род приятелство, да не смятат, че то ги обвързва до степен да не могат да се разделят с тези приятели, ако те извършват някакво голямо престъпление; а за непочтените трябва да бъде определено наказание, и то без съмнение за тези, които тръгнат след друг, не по-малко, отколкото за вождовете на нечестивото деяние. Имало ли е човек в Гърция по-прочут и по-влиятелен от Темистокъл? След като във войната с персите той като върховен вожд избави Гърция от робство и от завист бе изпратен в изгнание, не можа да понесе тази обида от неблагодарната родина, която бе длъжен да понесе: направи същото, което двадесет години по-рано у нас направи Кориолан. Те не си намериха ни един съмишленик във вреда на родината — и затова и единият, и другият се самоубиха. 43 Затова едно такова съгласие между безчестни хора не само че не бива да се прикрива с приятелството като извинение, но по-скоро трябва да се наказва най-тежко, та никой да не си мисли, че е позволено човек да върви след приятеля си дори когато той обяви война на родината; но както са започнали да вървят нещата, може би един ден, за съжаление, и това ще се случи. А за мен е не по-малка грижа каква ще бъде моята родина след смъртта ми, отколкото какво става с нея днес.

XIII, 44 И така, нека първият закон на приятелството, който приемаме, да бъде: почтени да са молбите ни към приятелите, почтени да са делата ни заради приятелите, да не чакаме да ни помолят, винаги да сме готови за това, никога да не се колебаем, да имаме смелостта свободно да даваме съвети. Нека в приятелството най-голямо значение да има авторитетът на тези приятели, които дават добри съвети; и нека той да бъде използван не само за открито, но ако моментът налага — и за строго убеждаване. И нека тогава да се подчиним на този авторитет. 45 Чувал съм, че някои люде, смятани в Гърция за мъдреци, установявали разни странни според мен принципи (но те са в състояние да докажат какво ли не със своите извъртания!): че трябвало да се отбягват многото и сериозни приятелски връзки, за да не би да се наложи един-единствен човек да се притеснява за много хора; достатъчно, и предостатъчно били на всеки неговите грижи, твърде тежко било да се замесва в чуждите; най-удобно според тях било човек да държи юздите на приятелството колкото се може по-свободно, та или да ги стяга, когато поиска, или да ги отпуска; според тях главното условие за щастлив живот е пълното безгрижие, на което духът не би могъл да се наслаждава, ако, сякаш разкъсван от родилни болки, той страда от мнозина. 46 А други, както разправят, поддържат своята още по-недостойна за човека теория (това положение засегнах накратко преди малко): че приятелства трябва да се търсят с цел подкрепа и помощ, а не за да се сподели чувството на обич и уважение; че колкото по-неустойчив и слаб бил човек, толкова повече той се стремял към приятелство; затова слабите жени търсели в приятелството повече, отколкото мъжете, бедните повече от богатите и нещастните повече от тези, които минават за щастливи. 47 О, каква прекрасна премъдрост^[161]! Слънцето от света отнемат според мен ония, които отнемат приятелството от живота; не сме получили от безсмъртните богове нищо по-добро, нищо по-приятно от него. Защото какво представлява това прехвалено безгрижие? На пръв поглед нещо, без съмнение, привлекателно; но в действителност по много причини заслужава да го отхвърлим: тъй като не върви човек да се откаже да захване някакво похвално начинание или дело, или пък, веднъж захванал, да го изоставя само и само за да не си създаде безпокойства. Отбягваме ли грижите, ще трябва да отбягваме и добродетелта, понеже неизбежно някакво душевно безпокойство съпровожда нейното презрение и омразата и към всичко, което й е нейна противоположност: така се отнася добродетелта към лошавината, въздържаността към разврата, смелостта към малодушието. Ето защо човек може да види, че от несправедливостта най-много страдат справедливите, от малодушието — храбрите, от безчестието — скромните. Следователно правилно устроеният дух изпитва радост от доброто и страдание от злото. 48 Затова ако мъдрият човек изпитва душевно страдание — а това без съмнение се случва, освен ако не мислим, че всяка човещина е изтръгната от душата му, — то имаме ли основание да премахнем напълно приятелството от живота само и само за да не си навличаме заради него някакви притеснения? Щом като бъде изключено душевното вълнение, то каква ще е разликата например, не вече между говедото и човека, а между човека и един пън или между човека и камъка, или какъвто щеш подобен предмет? И не бива да слушаме тези философи^[162], които изискват от добродетелта да бъде груба и един вид от желязото; всъщност както в много други случаи, така и в приятелството, тя е нежна и податлива, тъй че щастието на приятеля я кара да ликува, а несполуките му — да се гърчи. Поради това безпокойството, което се налага да изпитваме често за приятеля, не заслужава заради него да се премахне приятелството от живота на хората, също както многото грижи и притеснения, причинени от добродетелта, не могат да ни карат да се откажем от нея.

XIV Но понеже, както казах по-горе, човек създава приятелство, ако се прояви сиянието на добродетелта, към която сродната душа се приближава и привързва, неизбежно възниква обич. 49 Понеже какво по-нелепо от това човек да се радва на ред празни неща като кариера, слава, къща, облекло и гиздила, а да не го радва повече от всичко друго едно живо същество, надарено с добродетел, същество, което би могло да го обича и тъй да се каже, да отвръща на любовта с любов? Защото няма нищо по-приятно от това на добрите ти чувства с добри да ти отвръщат, няма нищо по-приятно от това на твоето внимание и услуги да отговарят с взаимност. 50 Ако прибавим още нещо, което с право може да се прибави, а именно, че не съществува сила, която привлича и тегли нещата тъй силно, както сходството привлича към приятелство, то без съмнение ще трябва да приемем за вярно твърдението, че добрите хора уважават добрите и се сближават с тях, сякаш ги свързва някакво средство и природно: тъй като от всичко на света именно природата тегли най-силно и най-хищно към себеподобното. По тази причина, Фаний и Сцевола, нека приемем това мое мнение, че между добрите хора доброжелателството, този извор на приятелство, даден ни от природата, е един вид сякаш неизбежен. Но същото това доброжелателство е обърнато и към още много хора. Защото добродетелта не е безчувствена към хората, нито е високомерна и свободна от задължения: тя често бди над цели народи и прекрасно се грижи така добре за тях — а без съмнение нямаше да постъпва тъй, ако й беше чужда любовта към обикновения човек. 51 Лично на мен дори ми се струва, че ония, които се преструват на приятели само и само заради изгодата, разкъсват най-милата връзка в приятелството. Тъй като радва не толкова изгодата, спечелена благодарение на приятеля, но самата негова обич: и доброто, което той е направил за нас, става приятно, когато е направено с желание; а твърдението, че приятелските отношения се ръководят от нуждата, съвсем не отговаря на истината: понеже са най-щедри и най-доброжелателни людете, които най-малко се нуждаят от другиго поради собственото си влияние, средства и добродетелта, която е най-голямата защита. И едва ли е необходимо никога нищо да не липсва на приятелите. Та къде щеше да прояви цялата си сила моето чувство, ако Сципион никога не беше имал нужда от моите съвети, от моето съдействие или в мир, или във война? Следователно не приятелството върви след изгодата, а изгодата — след приятелството.

XV, 52 И тъй, не бива да обръщаме внимание на разплулите се от удоволствия хора^[163], ако някога започнат да беседват за приятелството, което те не познават нито на практика, нито на теория. Впрочем, богове, хора са ми свидетели! — има ли поне един човек, който предпочита да плува в неописуемо богатство и да живее в пълно изобилие, но никого да не обича и никой да не го обича? Такъв без съмнение е животът на тираните: в такъв живот не може да съществува ни вярност, ни привързаност, ни трайна увереност в добрите чувства, всяко нещо буди вечно подозрение и тревоги, няма място за приятелство. 53 Действително кой би могъл да обича било човек, от когото се страхува, било човек, за когото предполага, че се страхува от него? Все пак тираните са на почит — но само привидно и за известно време. Ако, както става в повечето случаи, загубят властта си, тогава се вижда до каква степен са били лишени от приятели; и както разправят, същите думи казал Тарквиний след изгонването му: че разбрал кои приятели са му верни и кои — неверни едва когато не е можел да отдаде заслуженото нито на едните, нито на другите. 54 Между другото, аз се учудвам как той, с тази негова надменност и жестокост, е могъл да има въобще някакъв приятел. И както неговият характер не е могъл да привлече истински приятели, така материалната мощ на мнозина е пречка за едно вярно приятелство: тъй като сляпа е не само самата съдба^[164], но много често тя ослепява дори и тези, които държи в прегръдките си. Затова те се оставят едва ли не да ги завлекат високомерие и тъпоумие: а няма нищо по-непоносимо от един неразумен човек, на когото му върви. Могат да се срещнат и такива случаи: хора, които преди са били с приятен характер, след постигане на военна или гражданска власт или на успехи, се променят — те пренебрегват старите приятелства и отдават предпочитанието си на нови. 55 А какво по-глупаво от това, че при изключителните си възможности, които им дават богатствата, средствата, имотите, те си доставят всичко, което се набавя с пари — коне, роби, прекрасни дрехи, а да не се сдобиват с приятели — най-доброто и прекрасното, така да кажа, украшение на живота? Понеже докато придобиват другите неща, тези хора не знаят за кого ги придобиват и заради кого се трудят (тъй като всяко от тях става притежание на по-силния), но всеки човек остава постоянен и сигурен собственик на приятелството си. Така че дори и да останат придобивките, които са един вид дарове на съдбата, все пак не би могъл да бъде щастлив един живот, неблагодарен и изоставен от приятелството. Но за това достатъчно.

XVI, 56 Сега трябва да определим кои са пределите и, така да се каже, границите на приятелството. Виждам, че по този въпрос съществуват три мнения, от които ни едно не одобрявам: първото — към приятеля си сме настроени така както към нас самите; второто — нашата добродетелност към приятелите да бъде равна и еднаква на тяхната добродетелност към нас; третото — колкото всеки сам себе си цени, толкова да бъде ценен и от приятелите си. 57 Не съм съгласен напълно с никое от тези три мнения. Не е правилно първото — че както някой е настроен към себе си, така трябва да е настроен и към приятеля. Та колко много неща, които никога не бихме направили заради нас самите, правим заради приятелите си! Молим се на някой негодник, падаме пред него на колене и после остро се нахвърляме срещу някого и го преследваме най-ожесточено: всички тези постъпки, недостойни заради нас самите, стават напълно достойни заради интересите на приятелите. Съществуват и много случаи, при които добрите хора се лишават от удобствата си и се съгласяват да им бъдат отнети само и само приятелите да имат възможност да им се наслаждават повече, отколкото те самите. 58 Другото мнение определя приятелството като равностойна размяна на услуги и чувства. Но това означава да изчисляват приятелството съвсем дребнаво и точно, така че приходът да е равен на разхода. На мен ми се струва, че истинското приятелство е много по-богато и по-щедро и че не гледа строго да не би да даде повече, отколкото е получило; и не бива да съществува страх, че нещо ще отиде нахалост, че някоя капчица ще се разлее на земята или че към приятелството ще се притури нещо повече от дължимото. 59 Най-лошо от всичко е третото опасение — че колкото всеки сам цени себе си, толкова го ценят приятелите му; тъй като често се срещат хора с твърде ниско самочувствие или с много разклатени надежди за подобряване на участта си. Следователно да бъдеш към такъв, какъвто е сам той към себе си, не е белег на приятелство: по-скоро старанието ти трябва да е да успееш да повдигнеш сломения дух на приятеля и да му внушиш надежда и по-ведри мисли. И така, ние трябва да поставим друга гранива за истинското приятелство, но преди това искам да споделя с вас какво обикновено най-много укоряваше Сципион. Твърдеше, че не биха могли да се намерят думи, по-опасни за приятелството от думите на едного, който бил казал, че човек трябва да обича толкова, колкото би могъл да мрази един ден. Казваше също, че не може да се убеди и да повярва на общоразпространената версия, че това са думи на Биант, когото смятат за един от седемте мъдреци; според Сципион това е мнение на някой подлец или честолюбец, или на човек, който тълкува всяко нещо само с оглед на собственото си влияние. Но как ще е възможно човек да бъде приятел с някого, за когото мисли като за възможен бъдещ враг? Че тогава неизбежно ще изпитва силното желание приятелят му да греши колкото се може по-често и да му дава поводи за порицание; и обратното — неизбежно ще се страхува от достойните постъпки и успехите му, ще страда, ще завижда. 60 Затова тази препоръка, чиято и да е, е в състояние да разруши приятелството. Съветът трябваше да бъде по-скоро при сприятеляване да внимаваме никога да не даваме обичта си на човек, когото бихме могли да намразим някога. И дори ако бъдем разочаровани в обичта си, сме длъжни според Сципион по-скоро да търпим, отколкото да търсим подходящ случай да станем неприятели.

XVII, 61 Ето тези граници трябва, по мое мнение, да се запазват както за да бъдат безупречни нравите на приятелите, така и за да има пълна, без изключение, общност във всички дела, помисли и желания; тъй че ако съдбата ни наложи неочаквано да подкрепяме приятелите си в тежки и недотам редни желания, които заплашват гражданското им положение или честта им, да приемем за необходимо дори едно отклонение от правия път, стига само то да не ни доведе някакво изключително безчестие; защото до определен предел може да се проявява снизхождение в приятелството. А не бива да се пренебрегва и общественото мнение, не трябва да се мисли, че благоразположението на съгражданите е слабо оръжие в обществената дейност; но е позорно да го печелим с ласкателства и угодничество; най-малко трябва да се отхвърлят добродетелите, които будят обич. 62 Но Сципион — често се връщам към него, защото той непрекъснато говореше с нас за приятелството — изразяваше съжалението си, че за всичко друго хората са много внимателни, че всеки може да каже например колко кози и овце има, но не и колко приятели; че при купуването на кози и овце проявяват грижовност, при избора на приятелите си са небрежни и като че ли не разполагат с белези или знаци, по които да преценят кой човек е подходящ за приятел. И така, трябва да се избират сигурните, верните и последователните хора, а те се срещат твърде рядко. Но е изключително трудно човек да ги прецени, без да ги е изпитал предварително; а изпитанието се състои в самите приятелски отношения. Така приятелството предхожда преценката и отнема възможността за изпитание. 63 Следователно белег на мъдрост е човек да задържа хода и порива на добрите си чувства, за да може да прояви приятелството си, след като до известна степен е изпитал характера на приятеля, също както използва конете, след като те са вече обяздени и са били подложени на изпитание. Често лекомислието на някои хора, се проявява в дребни сметки, а други, които в дребните не са се проявили, в едрите се показват какви са. Е, наистина ще се намерят хора, за които е позорно да поставят богатството над приятелството: но къде ще намерим човек, който да не постави над него почестите, гражданските и военните длъжности, властта, влиянието, човек, който, ако от една страна му се предлага дългът на приятеля, а от друга, изредените неща, няма да предпочете на драго сърце точно тях — тъй като нашата природа няма силата да презре властта. А макар и хората да са я постигнали, жертвайки приятелството, те се надяват, че това ще остане незабелязано, понеже според тях причината за жертвата е била сериозна. 64 Ето защо истинско приятелство трудно може да се намери сред хора, които правят кариера и участват в управлението на държавата. Та къде ще намериш ти човек, който би предпочел да се издигне приятелят му, а не той самият? Но нека оставя настрана колко тежко, колко трудно изглежда на повечето хора да споделят несполуките на другия! Трудно е да се намери някой, който би пожелал да направи това. Макар и Ений правилно да казва:

„Приятел верен вижда се в неверен час“^[165] —

все пак две обстоятелства изобличават повечето хора като повърхностни и слаби: че ако приятелят им е добре, те омаловажават успехите му, а ако е зле, го изоставят. Следователно, когато някой и в двата случая се е показал като твърд, непоклатим приятел, ние сме длъжни да смятаме, че те принадлежат към една изключително рядка категория хора и, бих казал, едва ли не хора-богове.

XVIII, 65 А главната опора за тази устойчивост и последователност, които търсим в приятелството, е верността. Там, където липсва вярност, няма и постоянство. Добре е изборът ни да падне на един искрен, освен това общителен и единодушен с нас човек, което ще рече да се вълнува от същите неща, от които и ние. Всички тези качества имат връзка с верността; тъй един лицемерен и неправолинеен характер не може да бъде верен, а пък един човек, който не се вълнува от същите неща и който по природа е различен от нас, не може да бъде верен, нито сигурен приятел. Трябва да се добави и това да не му прави удоволствие да клевети, нито да вярва на клеветите, отправени към другия. Всичко споменато има връзка с качеството, за което вече отдавна говоря. Така се потвърждава казаното от мен в началото: че приятелството може да съществува само между добри и честни хора. Защото на добрия човек, когото можем да наречем и мъдър, е присъщо да следва в приятелството две правила: първо — да не допуска и най-малката лъжа, и най-малката преструвка: много по-достойно за свободния човек е той да показва омразата си открито, отколкото да прикрива мислите зад челото си; второ — не само да отблъсва подхвърлените от тоя и оня клевети, но и сам да не е подозрителен и да не мисли непрекъснато, че приятелят му е нанесъл някаква обида. 66 Нека освен това в речта и в привичните им отношения да се чувства благост, която придава немалко сладост на приятелството. Действително непрекъснатата сериозност и строгост имат своята тежест, но приятелските отношения трябва да са по-непринудени, по-свободни, по-меки и лесно да минават в открита приветливост.

XIX, 67 Но тук възниква един немного труден за разрешаване въпрос: дали трябва да предпочитаме новите достойни приятели пред старите, тъй както предпочитаме младите коне пред вече остарелите. Какво недостойно за човека съмнение! При приятелството не бива да се явява пресита, както в други случаи. Колкото по-отдавнашно е едно приятелство, толкова повече трябва да ни се услажда то както вината, които издържат с години; и вярно казва поговорката, че много крини сол трябва да изядеш заедно с приятеля си, докато изпълниш приятелския си дълг. 68 А ако новите запознанства будят надежда, тъй както в здравите зелени стръкчета личи бъдещото зърно, не бива да ги отхвърляме, но старото приятелство трябва да запази своето място: че огромна е силата на стария навик. Дори ако става въпрос за коне, както току-що говорих, то всеки би предпочел, ако нищо не пречи, да използва не младия, необязден кон, а този, който е свикнал. И навикът има значение не само за отношенията ни към живите същества, но и към неодушевените неща: защото ни радват сами по себе си и дори някои диви и каменисти местности, в които сме прекарали по-дълго време. 69 Но в приятелството най-важно е с по-нискостоящия да се отнасяш като с равен: понеже често се срещат изключителни личности, какъвто беше Сципион в нашия кръг. Той никога не се постави над Фил, над Рупилий, нито над Мумий^[166], нито над някои приятели с по-нисък ранг. А своя брат Квинт Максим^[167], който беше без съмнение изключителен човек, но в никакъв случай не и равен нему, Сципион почиташе заради старшинството му така, сякаш Квинт го превъзхождаше; искаше също благодарение на него да се издигнат всичките му близки. 70 Така би трябвало да постъпват всички, взимайки пример от Сципион, та ако са постигнали някакво превъзходство по добродетелност, ум, богатство, да го споделят със своите и да дарят и най-близките си; и ако родителите им са с по-скромно положение, ако имат родственици, на които липсва било самочувствие, било средства, те да им дадат сили и да им бъдат за чест и слава. Мнозина легендарни герои слугували другиму, понеже не знаели произхода и рода си; а когато ги разпознавали и се е откривало, че са синове на богове или царе, те запазвали все пак обичта си към пастирите, които смятали за свои бащи в продължение на много години; разбира се, много повече трябва да се прави за родния, истинския баща. Понеже дарованието, добродетелта и всяко превъзходно качество дават най-богатите си плодове тогава, когато се предложат на най-близките. XX, 71 Следователно както ония, които превъзхождат своите приятели и роднини, са длъжни във всичко да се поставят наравно, така на свой ред пък не трябва да се огорчават, че близките им са ги надминали по ум, богатство или високо положение. А повечето от тях все за нещо жалби редят или дори укори, особено ако си представляват, че не им липсват случаи, за които могат да говорят като за постъпки от приятелска загриженост, стрували известно усилие и за самите тях. Наистина досадни са този род хора, които натякват за сторените от тях услуги; тях трябва да помни човекът, за когото са направени, а не да ги припомня този, който ги е направил. 72 Затова стоящите по-високо в едно приятелство са длъжни и да бъдат скромни, и да издигат по някакъв начин стоящите по-ниско. Има хора, които правят приятелството трудно поносимо, понеже смятат, че са презирани. Действително това може да се случи само на човек, който сам дори се смята достоен за презрение. Такива хора трябва да бъдат облекчавани от тези си мисли не само с думи, но и с действия. 73 Нужно е на всеки да дадеш, първо, толкова, колкото ти би могъл да направиш за него, второ, толкова, колкото е в състояние да поеме върху себе си оня, когото обичаш и на когото помагаш: понеже колкото и високо положение да заема човек, все пак не би могъл да доведе до най-високи почетни длъжности всички свои близки; така например Сципион успя да направи Публий Рупилий консул, но брат си Луций не можа. Затова дори да би могъл да издействаш за другия всичко, все пак трябва да имаш предвид какво може да поеме той самият. 74 Въобще необходимо е приятелските връзки да се преценяват, след като вече заедно с възрастта е узрял и характерът; и ако в юношеството си някой е бил пристрастен към ловуване или игра на топка, той не е длъжен да смята за свои приятели всички, които тогава са спечелили обичта му поради еднаквостта на заниманието. Че по същия начин и дойките, и педагозите^[168], позовавайки се на стари връзки, ще предявят претенциите си да бъдат обичани повече от всеки друг! Към всички тях, разбира се, че бива да се отнасяме с пренебрежение, но трябва да изразяваме уважението си по някакъв друг начин. Иначе приятелските връзки не могат да останат трайни, тъй като от различието на характерите следва и различие в интересите и то разделя приятелите; и единствената причина, поради която добрите не могат да бъдат приятели на лошите, нито пък лошите на добрите, е, че между тях съществува най-голямата възможна противоположност по нрави и интереси. 75 Уместна препоръка за приятелските отношения е прекомерното доброжелателство да не пречи на много полезни за приятелите начинания, както често се случва. Така нека се обърна отново към преданията. Неоптолем^[169] нямаше да може да превземе Троя, ако беше решил да послуша цар Ликомед, който го бил отхранил и сега със сълзи на очи се опитвал да му попречи да тръгне. А често възникват сериозни причини, които ни карат да се разделим с приятелите. Онзи, който иска да се противопостави на тези причини, чувствайки, че не може да понесе раздялата, е човек малодушен и слабохарактерен и именно затова е неточен в преценката си за приятелството. 76 Въобще във всеки отделен случай си длъжен да преценяваш и какво искаш от приятеля си, и какво да позволяваш да иска той от теб.

XXI Съществуват известни неприятности, понякога неизбежни — при скъсване на приятелските отношения: ето че така нашият разговор, започнат за близостта между мъдрите, ще слезе до приятелските връзки между обикновените хора. Често пороците на един приятел избиват внезапно ту срещу самите му приятели, ту срещу чужди хора, но позорът му все пак засяга и приятелите му! И така, тези отношения трябва да бъдат постепенно прекъснати и, както чух да казва Катон, по-скоро отпорени, а не откъснати, освен в случай, когато се стовари такава нетърпима несправедливост, че единственият справедлив, достоен и във всеки случай възможен отговор е веднага да последва отчуждение и раздяла. 77 Ако ли обаче настъпи някаква промяна в характерите или интересите, както обикновено става, или възникване на несъгласие в политическите възгледи (говоря вече, както казах преди малко, за обикновените приятелски връзки, не за тези между мъдрите хора), трябва да се внимава да не излезе, че приятелството е свършило и че е започнала враждата; тъй нито няма нищо по-срамно от това да водиш война с оня, с когото си живял по-рано като приятел. Както знаете, Сципион скъса приятелството си с Квинт Помпей^[170] заради мен, а поради несъгласие по държавни въпроси загуби дружбата на нашия колега Метел^[171]: и едната, и другата раздяла той понесе с достойнство и умереност, и бе жестоко огорчение в душата. 78 Затова най-важно е да се стараем между приятелите да не настъпят никакви раздори; ако това се случи, то нека изглежда, че приятелските чувства са били не внезапно потушени, а по-скоро бавно се изтлели. Но още повече трябва да се внимава и приятелството да не се превръща в силна вражда, от която се пораждат кавги, злословия, оскърбления. Тях все пак трябва да понесем, ако са търпими, и трябва да отдадем необходимото уважение на предишното приятелство, та вината да пада върху този, който върши неправда, а не върху този, който я понася.

С една дума, срещу всички тези недостатъци и неприятности съществува един-единствен начин за предпазване, един-единствен за предвиждане: да не започваме твърде бързо да обичаме някого и да не обичаме недостойните хора. 79 А достойни за едно приятелства са тези при които причината, за да бъдат обичани, е в самата им същност. Рядък вид хора! Действителна всичко прекрасно е рядко и няма нищо по-трудно от това да се намери нещо, което да е връх на съвършенството на своя род. Но за повечето хора в човешките отношения добро е само това, което носи полза, а сред приятелите си, сякаш са говеда, обичат най-много тези, от които се надяват да получат най-голяма изгода. 80 Така те са лишени от онова тъй красиво и толкова естествено приятелство, което човек желае заради самото него, такова, каквото е то само по себе си: и не могат сами да послужат като пример за това каква е силата на приятелството и колко голяма е тя. Понеже всеки човек обича сам себе си не за да получи заради тази си обич някаква награда от самия себе си, а понеже всеки на себе си е скъп. И ако не се пренесе същото това отношение върху приятелството, истински приятел никога не ще се намери: понеже истинският приятел е сякаш друго „аз“. 81 При животните-птици, риби, питони и диви зверове — е очевидно, първо, че те обичат самите себе си — това чувство е вродено във всяко живо същество, второ, те търсят и се стремят към животни от същия вид, с които да се съберат; и това правят с копнеж и чувство подобно на любовта у човека. Тогава колко по-естествено става това при човека, който и сам себе си обича, и търси друг, за да свърже духа му със своя така, че от двата да създаде един!

XXII, 82 Но повечето хора имат неправилното, за да не кажа безсрамното, желание да имат такива приятели, каквито те самите не могат да бъдат. И те изискват от приятелите си всичко, което сами не са в състояние да им дадат. А редно е най-напред самият ти да си добър човек, тогава да търсиш друг, подобен на теб. Между такива хора устойчивостта на приятелските отношения, за която говорихме вече отдавна, може да се затвърди, когато най-напред свързалите се с взаимно чувство на доброжелателство станат господари на страстите, на които други слугуват; после ще се радват на справедливост и честност, ще правят всичко един за друг и никога единият няма да иска от другия нещо непочтено или нередно; и те не само ще се почитат помежду си и ще се обичат, но и ще изпитват дълбоко уважение един към друг. Тъй като този, който лишава приятелството от уважение, го лишава от най-голямата му красота.83 И така, гибелно е заблуждението на хора, които смятат, че в приятелството е широко отворена вратата за всякакви необуздани желания и непочтени постъпки. Природата ни го е дала не за спътник на пороците, а за помощник на добродетелите, та свързани и съчетани с добродетелите на другия приятел, те да достигнат до онези висини, до които сами не биха могли. Ако между някои хора такъв съюз съществува, съществувал е или ще съществува в бъдеще, трябва да приемем, че тяхното съвместно пътуване по друма, водещ към висшето природно благо, е най-голямото благо и щастие. 84 Това, повтарям, е съюз, който съдържа всичко, което според хората заслужава да се желае — уважение, слава, душевно спокойствие, радост, така че и животът е щастлив, когато ги има, и без тях не може да е щастлив. Но ако искаме да постигнем всичко това, което е и най-важното, и най-доброто за човека, трябва да насочим нашето старание към добродетелта, без която не можем да получим нито приятелство, нито нещо желано. Ако не й се обърне достатъчно внимание, човек, който смята, че има приятели, разбира заблуждението си едва тогава, когато някакво нещастие ги положи на изпитание. 85 Затова (необходимо е често да се повтаря) трябва да обичаш, след като си преценил, а не да преценяваш, след като си заобичал. Но както в много други случаи, така най-често в избора и привързаността ни към приятелите сме наказвани заради нашето нехайство. Решаваме прибързано и вършим вече свършеното — нещо, което ни забранява една стара поговорка. Понеже след като напълно сме се обвързали с тези хора, било вследствие продължително общуване, било вследствие услуги, внезапно по средата на пътя прекъсваме връзките си с тях заради някакво оскърбление. XXIII, 86 Затова заслужава дори още по-голямо порицание огромното нехайство към нещо така необходимо. Та приятелството е единственото нещо на този свят, за ползата на което всички единодушно са съгласни. Впрочем мнозина гледат с презрение на добродетелите и ги смятат за перчене и показност. Други презират богатството, доволни са от малкото и се радват на скромна храна и живот. Едни горят от желание за високи постове в обществото, други ги презират дотолкова, че по тяхно мнение не съществува нещо по-безсмислено и по-евтино. Немалко са и ония, които пет пари не дават за благата, които за други изглеждат прекрасни. А за приятелството всички до един — и тези, които са се посветили на държавните дела, и тези, които се радват на научни занимания и на преподаване, и тези, които вършат своя работа далеч от обществения живот, най-после и тези, които изцяло са се отдали на наслажденията — мислят по един и същи начин: че без приятелство няма живот, при положение че искаш да го живееш като истински свободен човек. 87 Понеже приятелството, необяснимо как, се вмъква незабелязано в живота на всеки и не допуска никаква възможност някой период от живота да мине без него. Та дори ако някой е толкова див и жесток по природа, че отбягва хората и мрази срещите с тях (разправят, че такъв бил някой си Тимон Атински^[172]), все пак и той не би се стърпял да не потърси някого, върху когото да излее отровата на своята злоба. И щяхме да оценим това най-добре, ако можеше да ни се случи някое божество да ни отдели от тукашните многолюдни тълпи и да ни постави насред някоя пустош, и там богато и пребогато да ни снабди с всичко, което изискват природните ни нужди, но да ни отнеме всяка възможност да зърнем човек. Може ли да съществува толкова коравосърдечен човек, който да понесе такъв един живот и на когото самотата няма да отнеме насладата от каквото и да било удоволствие? 88 Следователно вярно е това, което често е казвал, ако не се лъжа, Архит Тарентски^[173] — чул съм тия негови думи от нашите стари люде, които на свой ред ги бяха чули от други стари хора; та той казвал, че ако някой можеше да се изкачи на небето и да съзре оттам цялата вселена и красотата на звездите, то тази изумителна гледка нямаше да му достави никаква наслада; а колко радост щеше да му достави тя, ако имаше на кого да разкаже за нея. Така природата не обича самотата и винаги се стреми към някаква, тъй да се каже, опора; а тя е най-приятна, когато я открием у най-близкия си приятел.

XXIV Но въпреки че същата тази природа с много и много знаци ни показва какво желае, какво търси, за какво копнее, все пак ние, не знам как, оставаме глухи и не чуваме внушенията й. И тъй като отношенията между приятелите са различни и многообразни, а и възникват много причини за подозрения и обиди, то присъщо на един мъдър човек е едни от тях да избягва, други да омаловажи, трети да понася. Една или друга обида трябва да бъде пренебрегната, за да се запази в отношенията доверието и взаимната полза. Понеже често се налага приятелите да бъдат съветвани и порицавани и когато това се прави от добро желание, трябва да се приеме по приятелски. 89 Но все пак, за съжаление, са верни думите на моя приятел в комедията „Момичето от Андрос“^[174]:

„Отстъпчивостта

приятели създава, а искреността

— омраза“.

Неприятна е истината: омраза от нея може да се роди, която е отрова за приятелството; много по-неприятна е отстъпчивостта, която от снизхождение към грешащия приятел го оставя да падне в пропастта. Но най-голяма вина има този, който не желае да чуе истината и се оставя да го заблуди отстъпчивостта на другия. Всичко това следователно трябва да се прецени грижливо и внимателно, та, първо, съветът да не е прекалено строг, второ, упрекът да не бъде обиден. В отстъпчивостта — на драго сърце използвам думата на Теренций — нека да се чувства приветливост, но да бъде прогонена надалеч угодливостта, помощница на пороците: тя е недостойна не само за приятели, но въобще за свободния човек. Тъй като по един начин се живее с тиранин, по друг — с приятел. 90 Но щом ушите на някого са тъй глухи за истината, така че той не желае да я чуе от приятел, няма надежда за неговото спасение. Между многото мисли на Катон е известна и следната: „За някои хора суровите неприятели са по-полезни от благите приятели; едните казват истината често, другите — никога.“ А нелогичното е, че хората, които съветваш, изпитват огорчение не от това, за което би трябвало, а от това, за което не трябва. Тъй като те не се безпокоят, че са сгрешили, а тежко понасят порицанието; а трябваше да бъде обратно — да страдат от провинението, да се радват на направената забележка.

XXV, 91 И тъй, присъщо на истинско приятелство е и да съветваш, и да приемаш съвети и в първия случай да се държиш свободно-, без грубост, във втория да проявяваш търпение без упорство; по същия начин трябва да смятаме, че за приятелските отношения не съществува гибел, по-страшна от умилкването, ласкателството, угодничеството: защото сме длъжни да посочим с безброй многото му имена този порок на повърхностните и фалшиви хора, които говорят всичко, за да направят удоволствие на другите, нищо — за да покажат истината. 92 А измамата навсякъде е порочна, понеже отнема възможността за правдива преценка и я изопачава, но най-много тя противоречи на приятелството, тъй като унищожава искреността, без която думата „приятелство“ не може да има смисъл, понеже неговата сила е, така да кажа, няколко души да се съединят сякаш в един-единствен дух. А как това ще стане възможно, когато духът дори на един-единствен човек не е винаги един и същ, а е променлив, непостоянен, многолик? 93 Та има ли нещо по-склонно да се огъва, да греши, от духа на човек, който се мени не само според чувствата и желанията на другия, но и според изражението и жестовете му?

„Той: «Не» — аз: «Не!» Той: «Да!» — аз: «Да!» и заповед

си дадох: «Нивга на противно мнение!»“ —

както говори все същият този Теренций, но под маската на Гнатон^[175]; и е пълно лекомислие човек да се свърже с такъв род приятели. 94 Но много са хората като Гнатон, макар и по произход, богатство и положение да го надминават; и когато към празнодумието им се прибави известен обществен авторитет, тяхната вечна угодливост става бреме. 95 Но при достатъчно внимание е възможно да се разграничи, разпознае един ласкател от един истински приятел, така както е възможно да се отдели всяка лъскава измама от неподправената истина. Народното събрание, което се състои от съвсем неопитни хора, все пак успява да прецени разликата между безхарактерния, свикналия да угодничи претендент за народен защитник и последователния, твърд и авторитетен гражданин.96 С какви ласкателства неотдавна Гай Папирий^[176] се опитваше да влезе под кожата на народното събрание, когато предлагаше закона за преизбирането на народните трибуни! Успях да отклоня предложението му. Но за мен няма да говоря; с голямо удоволствие ще разкажа за Сципион. Безсмъртни богове! Какво достолепие, какво величие имаше в речта му! Направо човек би казал, че той ръководи римския народ, а не народът него. Но вие присъствахте тогава, а и речта е известна на всички. И така, един закон в полза на народа бе отхвърлен с гласуване на народа. И за да се върна към мен, вие си спомняте колко демократичен изглеждаше законът на Гай Лициний Крас^[177] за жречеството, предложен при консулите Квинт Максим^[178], брат на Сципион, и Луций Манцин; попълнението на жреческите колегии да бъде прехвърлено в компетенциите на народното събрание. Същият Крас беше първият, който започна да води обсъжданията с народа, обърнат с лице към форума. Все пак, благодарение на моята защита, благоговението към безсмъртните богове победи продажната му реч. А това стана, когато бях претор, пет години, преди да бъда избран за консул. Така че делото бе защитено повече от самата своя същност, отколкото от авторитета на своя оратор.

XXVI, 97 И ако на едно такова публично представление, каквото е едно народно събрание, където се дава най-широко поле за измислици и неясноти, истината си пробива път въпреки всичко, но само ако бъде разкрита и осветена, то какво ли би трябвало да става в приятелството, което изцяло се мери на везните на истината? Ако в него не виждаш, както се казва, открито сърцето на приятеля и ако ти не му разкриеш своето, не би имал нищо, на което да вярваш и в което да си сигурен — дори дали обичаш или си обичан; защото няма да знаеш доколко това чувство е искрено. Впрочем това долно угодничество, макар и да е гибелно, все пак не може да вреди на никого освен на този, който го приема и го харесва. Става така, че най-много дава ухо на угодниците този, който сам пред себе си угодничи и сам себе си най-много харесва. 98 Без съмнение добродетелта изпитва обич към себе си: та тя прекрасно сама се познава и разбира колко е достойна за обич. Но засега не говоря за истинската, а за въображаемата добродетел: защото добродетелни са съвсем не всички, които искат да създадат впечатление за добродетелност. На тях угодничеството им прави удоволствие; захванеш ли пред тях разговор, който отговаря на собственото им желание, във всички тези празни приказки те виждат доказателство за собствените си заслуги. Впрочем никакво приятелство не е единият да не желае да чуе истината, а другият да е готов да лъже. А угодливостта на паразитите в комедиите нямаше да ни изглежда остроумна, ако не съществуваха войници самохвалковци^[179].

„Голяма благодарност от Таида ли?“

Достатъчно беше паразитът да отговори „Голяма“; а той казва: „Огромна.“ Ласкателят, който съобразява думите си с чуждото желание, винаги преувеличава всяко нещо, което другият желае да бъде значително. 99 Поради това тази приятна лъжливост може и да има успех пред тези хора, които я търсят и насърчават, но все пак по-сериозните и по-праволинейните трябва да бъдат предупреждавани да внимават да не ги плени някое умело угодничество. Понеже всеки човек, освен прекалено глупавия, може да забележи явния ласкател; но е необходима голяма предпазливост, за да не се промъкне оня — опитният и прикритият; а разпознаването му съвсем не е толкова лесно, защото често той уж се дърпа, а всъщност угодничи; преструва се, че спори, а всъщност ласкае; и най-накрая се предава и се оставя да бъде победен, та разиграният от него да остане с впечатлението, че е бил по-проницателен. А какво по-позорно от това да те разиграват! Още по-голяма предпазливост е нужна, за да не се случи това:

„Как хитро днес ме разигра и ме мота!

Надминах глупав старец от комедия“.^[180]

100 Да, дори в комедиите най-глупава е ролята на неподозиращите нищо доверчиви старци. Но не знам как от приятелството между съвършени хора, т.е. между мъдрите, надарени с онази мъдрост, която изглежда достижима за човека, мислите ми се отклониха към повърхностните приятелски отношения; Затова нека се върнем към нещата, за които говорихме в началото и най-накрая да ги обобщим.

XXVII Добродетелта, Гай Фаний и Квинт Муций, е това, което и създава приятелството, и го запазва. Защото на нея се основава пълното съгласие, на нея се основава устойчивостта, на нея се основава постоянството. Когато изгрее и пръсне светлината си и я съзре и познае в другиго, тя се насочва към нея и на свой ред приема тази светлина, която е в другия; и оттук пламва или обич, или приятелство. Че и двете наименования произлизат от думата „обичам“^[181]. А обичането не е нищо друго, освен привързаност към този, когото обичаш не заради собствени нужди, не заради полза. А полза от приятелството избликва, дори да не си я гонил.

101 С такова чувство на добродетелство почитахме ние на млади години онези прекрасни възрастни мъже — Луций Павел, Марк Катон, Гай Гал, Публий Назика, Тиберий Гракх^[182], тъст на нашия Сципион. Това чувство се разгаря още повече между връстници, както между мен и Сципион, Луций Фурий, Публий Рупилий, Спурий Мумий. А на свой ред ние в старостта си намираме покой в обичта на младите, като например във вашата привързаност, в привързаността на Квинт Туберон. Аз истински се радвам на близкото ми приятелство със съвсем младите Публий Рутилий^[183] и Авъл Вергиний^[184]. И тъй като нашият живот и природа са така устроени, че едно поколение следва друго, то без съмнение най-голямото желание на човека трябва да бъде да достигне до финала заедно с връстниците си, заедно с тези, с които е тръгнал сякаш от старта^[185]. 102 Но нетрайно и преходно е всичко човешко и затова непрекъснато трябва да търсим хора, които да обичаме и които да ни обичат. Понеже изчезнат ли обичта и доброжелателството, изчезва и цялата привлекателност от живота. А за мен Сципион въпреки всичко е жив и винаги ще бъде жив, макар и да ми бе отнет внезапно. Защото аз обичах добродетелите на този човек, а те не умират. И ги виждам пред очите си не само аз, който винаги съм имал възможността да се опра на тях: но и за следващите поколения те ще бъдат славни и забележителни. В бъдеще няма да има човек, поел бремето на големи дела и големи въжделения, който да не приеме като задължителен образец образа и паметта на Сципион. 103 За мен лично от всички блага, с които ме надариха било съдбата, било природата, няма ни едно, което бих могъл да сравня с приятелството на Сципион. В него намерих съгласие за обществените си дела, в него намерих съвети за личните си дела, пак в него намерих отдих, изпълнен с радост. Никога не съм го засягал дори с най-малкото — щях, без съмнение, да усетя; сам аз не съм чувал от него ни една нежелана дума. Един беше домът ни, по един и същи начин живеехме, и то заедно. И не само при походи, но и при пътешествия, и на село бяхме заедно. 104 А какво да кажа за нашите стремежи и старание към непрекъснато опознаване и изучаване на новото, в които прекарвахме цялото си свободно време далеч от хорските очи? Ако живият спомен за всичко това беше изчезнал заедно със Сципион, сега по никакъв начин нямаше да мога да понеса скръбта по тъй близкия ми и обичан човек. Но той не е угаснал, а напротив, от моите мисли и спомени се подхранва и нараства; но дори и да бях напълно лишен от него, все пак самата ми възраст е голяма утеха за мен. Защото на мъка като сегашната не съм в състояние да издържа дълго; а всички краткотрайни болки ние сме длъжни да понесем, дори и да са големи.

Ето това имах да ви кажа за приятелството. А вас съветвам на добродетелта, без която приятелството е невъзможно, да отредите най-високо място, че нея единствено да цените повече от приятелството.