Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Послеслов
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
debora (2022)

Издание:

Автор: Гастон Льору

Заглавие: Златната секира

Преводач: Венелин Пройков

Година на превод: 1992 (не е указана)

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Иван Вазов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1992

Тип: сборник; разказ

Националност: френска (не е указана)

Печатница: Печатница на Издателска къща „Иван Вазов“

Излязла от печат: април 1992 г.

Редактор: Ани Станева

Художествен редактор: Радина Цачева

Технически редактор: Станка Милчева

Художник: Стефан Груев

Коректор: Ани Георгиева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17225

История

  1. — Добавяне

Гастон-Луи-Алфред Льору, останал в историята на френската литература като Гастон Льору, е роден в Париж на 6 май 1868 г. Баща му е строителен предприемач. През 1888 г. завършва право и работи като адвокат до 1893 г., когато се заема с представянето във вестник „Льо Пари“ на едно дело, свързано с атентат в Камарата на депутатите. Изоставя адвокатурата — десет години ще бъде съдебен хроникьор, три години ще следи дейността в парламента и три години ще се занимава с театрална критика. Славна журналистическа кариера — на 26 януари 1902 г. „за особени заслуги в пресата“ ще бъде удостоен със званието кавалер на „Почетния легион“. Отразява руската революция от 1905 г. за вестник „Льо Матен“ (по-късно написва два романа на руска тематика). През 1903 г. отново „Льо Матен“ публикува като подлистник първия му роман „Двойнственият живот на Теофраст Лонге“, познат на българските телевизионни зрители от една многосерийна екранизация. Започват нови успехи, той се утвърждава като писател, драматург, по-късно и като сценарист в нямото кино. Най-известни си остават все пак романите му, преиздавани до ден-днешен в огромни тиражи, екранизирани многократно (между 1925 и 1974 г. романът му „Призракът в Операта“ е екранизиран четири пъти в САЩ и един път в Англия, а Андрю Лойд-Уебър, както е известно, създаде мюзикъл по него). Героите му Рултабий (познат на българските читатели от „Тайната на жълтата стая“) и Шери-Биби са станали не по-малко нарицателни от Арсен Люпен или Еркюл Поаро. Този добродушен, щедър и пълен с невероятно въображение мъж умира в Ница на 15 април 1927 г. — близки и приятели довършват няколко започнати от него произведения и подлистници, а критици, психолози и философи изследват и днес богатото литературно наследство, което е оставил.

Венелин Пройков

Край