Чън Дзъ-лун
Малката количка

Малката количка шумно трополи през жълтата мъгла на здрача.

        Мъжът я бута отзад, жената я дърпа отпред.

Те напуснаха града и не знаят къде да отидат.

„Колко зелени са брястовите листа: те ще заситят глада ни,

да можехме да намерим някое спокойно място и да вечеряме с тях.“

 

        Жълтият кантарион е полегнал от вятъра:

        по-нататък над него се виждат стените на къща.

        „Тук сигурно живеят хора, те ще дадат нещо за ядене.“

Те похлопват, но никой не идва, вътре надникват, но празна е кухнята.

Те стоят колебливи на самотния път и сълзите им капят като дъжд.