Иван Вазов
Мисли по случай срещата в Ниш

Дочакахме съдби невероятни.

Подир позори — лучезарна слава.

Из гроб бликнали сили необятни.

Пример такъв исторьята не дава.

 

България — до вчера? Тромо царство,

лов примамлив за алчност и коварство,

на вси съседи, силни или слаби,

достъпна плячка, лесна да се граби;

 

от всяка чужда бръчка ил закана

треперяща сърна, от страх скована,

отвред с венец от злоби оградена,

сред мир — в тревога, без война — пленена!^[1]

 

Съдба! Кога била си по-превратна?

България — днес? Загадка непонятна!

В борбите на света и тя съдба е:

накланя се везната там, де тя е!

 

И вчерашната страстотерпца смирна

в размаха си величествен, титански

надфръкна полуострова балкански

и влезе във исторьята всемирна!

 

Януари 1916 г.