Иван Вазов
Ек

De verre — pour gemir, d’airain — pour resister^[1]

Victor Hugo

При хорът от привети,

от мило чувство сгрети,

и тоз ми глас кънти:

във песните си ти

лейш много гняв, поете!

 

Ах! Благост и любов

във моето сърце ли

не са до днес цъфтели,

кат струни затрептели

издавали са зов?

 

Та моята ли лира —

стон, нега, блян, мечта —

мощ в себе не набира

да служи на кумира

свещен на любовта?

 

Но що ми вижда взора?

Ужасно зло бесней,

превръща в тигри хора

и братска кръв се лей

в бой с мрака и позора!

 

Ах, благост! — в час, в кой звяр

жаднее за кръвта ни?

Ах, благост — пред пожар?

Пред смъртните душмани?

От зло не благост брани,

 

а гняв, а мощ, а сила —

обнажен меч в ръка!

Немее песен мила…

От буйната река

тих ромон кой чака?

 

И кой би чул сред зима

на славей песента —

през пролет тъй любима?

Там, дето вълци има,

що търси благостта?

 

В ехтежа на борбата

с насильето, лъжата

за благост пуснат вик

в пустинята е клик,

той чужд е на душата.

 

Сърце, що бол изпита,

в рев, вопли търси лек

и в буря страховита

скалата ековита

повръща бурен ек!

 

Януари 1916 г.