Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Калина Григорова, Мартин Митов (октомври-декември 1999)
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

О Анунцио[1]! И ти ли

по следите на Лотй[2]

харчиш своя гений, сили

в низки, мръсни клевети?

 

О Анунцио, поете

на любов и идеал,

как за срам, позор не счете

в нравствена да паднеш кал

 

чрез лъжи безчестни, диви

и чрез улични псувни

въз венеца ни светливи?

Лиходеецо, млъкни!

 

Не стигна ли ти, че жънеш

проклетийте на света?

Че във кръв до шия тънеш —

на народа си в кръвта,

 

кат с пожарните си речи

при Изонцо го фърлй —

на касапница завлече

при алпийските скали?

 

Що? Сега и нас ли сочиш,

като примамлива стръв?

Безразсъдно му пророчиш

славна жътва в нашта кръв?

 

Пращаш го така просташки

във опасната игра

със героя криволашки

и с желязно му „ура!“?

 

Ил духа ти блуден взима

Шар за Африка? У нас

няма Триполи, а има

Булаир, Люлебургас!

 

Има здравата десница

на народ със млада кръв!

Всуе римската вълчица

дразниш въз балканский лъв!

 

О поете-кръволоко,

жрец в Молоховия храм!

Как държахме те високо,

как си днес омразен нам!

 

И продажната ти муза

по-противна ни стана

от кикота на Медуза[3]

и на паднала жена!

 

Януари 1916 г.

Бележки

[1] Знаменитият този италиански писател е един от най-главните морални виновници за днешната безразсъдна италианска война, за която той създаде настроепие чрез послания и речи по митинги. Напоследък се е завзел да ни засипва в печата с мерзки клевети и измислици за ужасни зверщини, вършени над сърбите. Той ратува пламенно и за война на Италия против България. Нека прибавим, че Анунцио сега е мразен и в самото си отечество заради злото, което му причини с шовинистичните си проповеди.

[2] Пиер Лотй (1850–1923), френски писател, туркофил. Вазов му посвещава изобличително стихотворение в стихосбирката „Под гръма на победите“

[3] Чудовище от гръцката митология

Край