Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Калина Григорова, Мартин Митов (октомври-декември 1999)
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

На една илюстрована карта

на кон яхнал видях Бонапарта.

Но не оня, що царства разклати,

що го Англия пленник изпрати

там на острова сред океана

да умре — и безсмъртен остана;

 

но не оня, що цяла вселена

със войни и с победи разтресе:

към Египет се вихрен понесе,

победй при Ваграм и при Йена,

взе Берлин, Рим, Москва и Виена

и в безсмъртьето жив се възнесе.

 

Но тоз, кой, пръв глупец при глупците,

сръбский кораб блъсна о скалите

и в провалата Сърбия хакна,

кой без шапка от Призрен побягна

и баща си в Албанйя изпрати

гост на вълците гладни зъбати;

 

този, що епопея създаде

от безумства, позор и злочинства

и с безброй прочу се безчинства,

що геройски плесница в Щип даде

на невинно девойченце мало,

че се българка то назовало!

 

Февруари 1916 г.

 

Видях неотдавна сръбска илюстрована пощенска карта, която даваше поразителен израз на болезненото сръбско грандоманство. Там престолонаследникът княз Александър, върховен вожд на сръбските войски и такъв на „Военната лига“, която осуети помирението с България, бе представен горделиво яхнал на кон, с тоя надпис отгоре: „Източни Бонапарт!“

Край