Иван Вазов
Грядущето

Не се стряскай в свойта радост

        ти, народ-герой!

Пий свежителната сладост

        на триумфа свой.

 

Във грядущето незнайно

        вперил си очи

Що крий в себе? — думаш тайно,

        ала то мълчи.

 

То немей безгласно, ледно,

        вместо него — звук

от оръжие победно

        ответ дава тук.

 

Отговаря на борците

        сонмът фърковат

и на майките сълзите

        пред олтаря свят…

 

Отговарят гробовете

        без кръст, без венци,

по поля, бърда разсети

        на борци-светци.

 

И правдата отговаря

        и така гласи:

„Планина се не събаря,

        ден се не гаси.

 

Силата е бързотечна

        на позор, на грях:

само аз съм мощна, вечна

        кривдата е прах.

 

Във световний вихър имам

        аз последня реч,

щом е нужно, смело взимам

        образа на меч…

 

Рано, късно зло лукаво

        плуй под мойта власт,

правото чрез мен е право:

        силата съм аз!“

 

Чуй, народе, ней словата,

        в тях звучи пророк.

Та над теб и небесата

        викат: има Бог!

 

Декември 1915 г.