Иван Вазов
На кръста!

На старите столетья кръвнините,

на Ксеркса, Александра, Цезаря войните,

на Тамерлана и Атила — бойните полета —

и Бонапартовата епопея страшна,

какво са пред великата война сегашна?

        Пред грозните й кланета?

 

Какво е слабият ветрец пред урагана?

И езерото набърчено пред океана?

И плява пламнала пред пламъка на ада?

Де Омирът за таз ужасна Илиада?!

 

Война по суша, по море и под морето,

война във въздуха, в мъглите и в небето!

На Злото гения стигнал на Хималая ръста!

Ах, оня, що изрекъл бе: „Мир вам! Любете! Добри бъдете!“ —

човечеството пак го прикова на кръста.

 

Февруари 1916 г.