Иван Вазов
Часът

Велик е той, часът сегашен.

Царства треперят от основи,

в нощта съдби коват се нови.

        Часът е страшен.

 

Светът e цял нащрек и буден.

Из кървите, що пак ще бликнат,

два мира нови ще изникнат,

        часът е чуден.

 

Във летописите световни

слова велики ще се впишат,

потомства други ще задишат

        в борби върховни.

 

Стоим пред напън безподобен.

Кой прав оста ще, кой ще легне?

Де капъната ще надтегне?

        Часът е кобен.

 

На тоя час стои закачен

живота на народи цели,

цъфтящи или заболели

        в разврата мрачен.

 

Въпрос пред нас стои изправен,

въпрос велик, но веч решен е —

кой спрял би божето веленье?

        Часът е славен.

 

Аз чувам вик. Какъв тоз вик е?

Небе земя предупреждава,

че мощ при правда побеждава.

        Часът велик е.

 

26 януари 1916