Иван Вазов
Аз вчера посетих Борисова градина…

Аз вчера посетих Борисова градина.

Над нейний пущинак лъх пролетен премина.

 

Бе хубав слънчов ден. Каква безмълвна радост!

В самотният й шир каква незнайна сладост!

 

И моя дух на миг от бойните полета

прибра се тук, пленен на Бога от привета.

 

И сладки трепети… Веднаж ли ази тука

вкушавах светъл мир на славейте при звука?

 

Веднаж ли струи пих на тайни дъхновенья

и извори търсих за нови песнопенья?

 

Веднаж ли Музата, мой ангел в дни тъжовни,

шептя ми в сенките словата си чаровни?

 

И вниквах в ромона зефирен из листата,

и дишах упоен арома на цветята!

 

И сладки трепети… Душа ми се разнежи

под тоз гальовен дъх на пролетни копнежи,

 

и песен в мен зазре… Но глас смути сърце ми:

За нега, за мечти, певецо, не е време!

 

Там, дето цял народ с душата е отнесен,

там — твоите крила и дух, там — твойта песен!

 

21 януари 1916 г.