Иван Вазов
На кокичето

Кокиче белоснежно,

о, цвете мило, нежно,

любувам ти се аз —

на пролет благодатна

усмивчица приятна

във тоя ранен час.

 

Дошло ни си в дни бурни,

а небеса лазурни

сънуваш, мило, ти.

Кат теб и ние, цвете,

бленуваме съгрети

от хубави мечти:

 

да видим, че се ражда

пред нази пролетта,

да утолиме жажда

за щастье, красота;

 

да видим въз земята

на вихрите, теглата

ден ясен да изгрей.

И Господ от небето

в домът ни и в сърцето

мир сладостен да влей.

 

Копнейм — о, как копнейме!

за радост, за любов,

живот да заживейме

в труд плодотворен, нов;

 

въз пепелта за зидим

честити бъднини,

конеца веч да видим

на бури, кръвнини

 

и в ножница да завре

ръка юнашка меч —

за мирно дело веч;

в чело венчано с лаври

пак мисъл да загрей,

нов идеал да зрей…

 

Таз пролет, нам любима,

душата ни мечтай —

но дълга и без край,

без есен и без зима,

със безконечен май!

 

Кокиче белоснежно,

дошло в тоз ранний час,

о, цвете мило, нежно,

любувам ти се аз.

 

Януари 1916 г.