Иван Вазов
Срещата на Шар

На снежния Шар вурху лоба студен

три български царя дойдоха за среща

(събрала ги беше орисница веща):

Симеон, Самоил и великий Асен.

И взор като впиха в простора огромни,

Симеон горделиво извика тогаз:

„Познах тез предели! Тук всичко ме помни,

тез крайща пространни владял съм ги аз!“

Тогаз Самуил към синьото море

посочи и викна: „До тамо владях!“

И славний Асен, дух горд, проговори:

„Над онези вълни сини аз знаме развях!“

Внезапно развя се там някакво знаме!

Позна го и с радост възкликна Асен:

„Другари, поклон! Я гледайте: там е

на мили ни правнуци сбъднатий блен!“

А то приближи, поклони се там леко

на трите царе и понесе се пак,

кат орел вихрокрил, полетя надалеко,

все на юг, за да кацне на охридский бряг

И дълго следяха с очи възхитени

на родното знаме полета свещен,

и дълго йощ гледаха там насълзени

Симеон, Самуил и великий Асен.

 

Декември 1915