Иван Вазов
В бури…

Ред трусове, бури, преврати,

разгроми, триумфи крилати,

добри и ужасни съдбини,

от трийсет и девет години,

народе, видя, преживя ти

и твърд ги посрещна, изпрати.

Дял странен съдбата ти дала,

за напън те вечен създала,

и в подвизи трудни унесен,

улисан в неспирната битва,

ти нямаш дор час за молитва,

ти нямаш дор време за песен.

Борби и тревоги безбройни

и малко минути спокойни

небето обрекло ти там…

Ти в бури от люлка заскита,

едно поколение само

на десет животът изпита!

Какво си? Желязо ил камен?

Ил дух, ил стихия, ил пламен?

Не чух те в таз дълга верига

от подвизи, мъки, умори

по всички балкански простори

да викнеш: о, господи, стига!

 

Ноември 1915