Иван Вазов
Все там…

Все там на запад, дор до Дрин

дене и в мрака на нощта,

летиме всички до един,

        с душата, с мисълта.

 

Все там стремиме се сега,

тук дишаме, а там живейм —

в студа, в мъглите и в снега

        настръхнали се рейм.

 

Все там отива наший ум,

на боя в адската игра,

и слушаме ту грозен шум,

        ту вихрено ура!

 

Все там, във оня край свещен,

днес фокус, в себе мощно сбрал

мечтите на народа цял,

        копнежа вдъхновен.

 

Все там, де подлият палач

на человешкий дух е в бяг,

де радост сменя стон и плач

        пред българския стяг.

 

Там, дето с мощни си ръце

твори нечувани дела

юнакът с лъвското сърце,

с орловите крила;

 

де наший блян създал си трон,

де наший дух сградил си храм —

към оня чуден небосклон летим —

        все там, все там!

 

Ноември 1915 г.