Иван Вазов
Нощно бдение

Нощ. В Храма свещен коленичил народа.

Молитва печална се носи към свода.

 

— За вас сега мислим о, скъпи герои,

За вас тук се молиме с мокри лица!

Духът ни със вас е, и наште сърца —

по снежни чукари, в безлюдни усои…

 

Далеко от вази — с вас мъки делиме,

от вашите рани и ние болеем,

от вашата вяра и ние пламтиме

И с вашите лаври оттук се гордеем.

 

О, боже, дай сила на лъвски сърца,

дай крепост докрай на железни десници,

що чупят окови, отварят тъмници,

на тез, що в смърт тичат с засмени лица;

 

що нашите носят свети идеали,

що носят и твоята правда света,

що кръв и живот за тях са отдали

и кръста поели велик на Христа,

 

закриляй, о Боже, юнаците млади,

свети им във мрака, топли ги в мразът,

крила им Ти давай пред бездни, прегради,

твой ангел им пращай на боя в шумът.

 

Закриляй, о Боже, там наште герои,

във подвига славен крепи им духът:

Те наши борци са — оръдья са твои,

на твоята воля и праведен съд.

 

Не мъст и не гордост ги движи, не злоба,

а твойта любов към страдалний човек,

към нов живот викат заровений в гроба,

и милост разливат в жестокий наш век.

 

Върни ни ги живи с венци да ги зърнем

и слънце на радост да светне въз нас,

в тях родната слава с любов да прегърнем.

Прати ни, о Господи, тоз хубав час!

Нощ. В храма свещен коленичил народа.

Молитва печална се носи към свода.