Иван Вазов
Крали Марко

Стоиме възхитени,

стоиме удивлени

пред подвига велик,

пред устрема витежки

и напън свръхчовешки

        на нашия войник.

 

Омайват днес умът ни

делата му безсмъртни,

стихийната му мощ,

напорът му титански,

духът му урагански

        кога реве: „На нож!“

 

От Тимок до Бабуна

с крилата на фъртуна

летиш, войнико млад!

При Косово враг сгазяш,

във Охрид, Битол влазяш

        със левски стяг развят!

 

Навред летиш все тоя,

в стихиите и в боя,

със твоя вик: „Напред!“

В опасности налиташ,

„Къде врагът е?“ — питаш,

        и гониш го навред.

 

Тук крепости събаряш,

там градове ударяш,

превземаш, пак фърчиш…

Поля, бърда прескачаш,

от Руен на Шар скачаш

        и с мощ света дивиш!

 

Тъй в друг век Крали Марко —

сърце юнашко, жарко —

търчал от рид на рид,

за бой в полята скитал

и планини прелитал,

        могъщ и страховит.

 

Преданьето твърди ни,

че след борби с години

той в пещера заспал;

но той щял пак да стане

да шета по балкани —

        не е ли веч станал?