Иван Вазов
Разговор с тях

Що гърмиш, Българска стара Мораво?

Що шумят празнично твойте талази?

 

Морава

 

Зрелище вчера видях величаво:

Българско войнство ме пръв път прегази.

 

— Вардаре буйни, що тъй светлееш?

Песен омайна и нова ти пееш?

 

Вардар

 

Български синове, млади витязи

с лаври минаха над мойте талази!

 

— Шар снежноглави — на чуките царят, —

що от теб идат тез странни ехтежи?

 

Шар

 

Чух съдбоносни ура и гърмежи —

мойте ги екове още повтарят.

 

— Що зеленееш, Бабуно, срез зима…

Лаври по твойте плещи зацъфтяха!

 

Бабуна

 

Пролет ми лъхна и Бог подмлади ма:

дивни юнаци през мен прелетяха.

 

— Охридско езеро, гладко, кристално,

що се вълнуваш, шумиш триумфално?

 

Охридско езеро

 

Вест ме зарадва за славна победа:

левското знаме във мен се огледа.

 

Черна река, що тъй с бранове мътни

пееш гръмовно из тъмни усои?

 

Черна река

 

Славя аз подвизи нови, безсмъртни,

що тук извършиха родни герои.

 

— Що си запял и ти, Дрине, далеки?

Драгост велика крий твойта песница.

 

Дрин

 

Драгост и радост: чуй, ази съм веки

нова на младото царство граница!

 

— Преспанско езеро, твойте талази

що се с такава заплискаха сила?

 

Преспанско езеро

 

Сянката виждам на цар Самуила,

тука дошла да се радува с нази.

 

Декември 1915 г.