Иван Вазов
Полковете

Отиват… Полк след полк и влак след влак.

Върховен час! Велико напреженье

на мишците народни! Виждам пак

на мощ стихийна страшно проявленье.

 

Отиват, все на запад — ден и нощ!

Това са на България децата —

това е на България душата

със всичките и ярости и мощ.

 

Това е право с юмрук издигнат

върху безчестьето и подлостта,

заканата ужасна на скръбта,

гневът, кат из димящ вулкан изригнат;

 

гневът свещен, изникнал от любов

безкрайна към страдалци и робове,

това е отговор на скръбний зов

на Македония кървава, в окови;

 

това са Лозенград, Люлебургас,

Чаталджа, Булаир, от гняв пламтящи,

И на Айваз Баба безумний бяс —

на нови яростни ура летящи;

 

Това са ратниците, сонм крилат

от мъстоносци, с пламък във очите

извикани от богомерзки рат

проклет на Сливиница от бегълците!

 

Това е устрема стихиен пак

на правдата, честта и мъжеството

към лют двубой с коварството и злото…

Отиват — полк след полк и влак след влак!